Вал Макдърмид - Далечно ехо

Нямаше смисъл да седи тук със скръстени ръце. Обади се отново на справки и поиска телефона на някоя таксиметрова фирма.

Лоусън гледаше вторачено слушалката в ръцете си. Макфадън беше прекалил. Той трябваше да предвиди това развитие, но се беше провалил. Сега беше прекалено късно — нямаше как да го обезвреди. Цялата история заплашваше да излезе извън контрол, и кой знае какво би могло да се случи тогава. Опитвайки се да запази поне привидно спокойствие, той се обади в контролния център и поиска подробности за случилото се в Холбийт.

Още щом чу думите „сребрист фолксваген голф“, пред очите му изникна алеята пред къщата на Макфадън и паркираната на нея кола. Нямаше никакво съмнение. Макфадън беше обезумял напълно.

— Свържете ме с колегите на място — нареди той и забарабани с пръсти по бюрото, докато чакаше. Това беше възможно най-ужасният сценарий. Какво, по дяволите, беше измислил Макфадън? Отмъщаваше си за злото, което според него Гилби бе сторил на майка му? Или играеше по-сложна игра? Но каквато и да бе причината за деянието му, детето беше изложено на опасност. При отвличането на малки бебета мотивацията в повечето случаи беше елементарна — отвличаха ги хора, които искаха да имат свое дете. Те се грижеха за отвлеченото дете, обграждаха го с любов и внимание. Но сега случаят беше различен. За Макфадън детето беше пионка в някаква негова налудничава игра. Ако пък си беше въобразил, че отмъщава за убийство, нищо чудно да е решил за отплата да извърши същото престъпление. Ако идеята му действително беше такава, можеше да се стигне до невъобразимо тежки последици. Дори само мисълта за това караше стомахът му да се свива от ужас.

— Хайде де! — измърмори той.

Най-сетне в слушалката се разнесе пукане и се чу някакъв глас.

— Говори инспектор Макинтайър — каза някой. Лоусън си каза с облекчение, че поне на мястото има жена. Познаваше Кати Макинтайър, тя беше сержант от криминалната полиция, когато той самият работеше в Дънфермлин. Тя беше съвестен криминалист, никога не пропускаше етапи от процедурата.

— Кати, на телефона е Лоусън.

— Да, сър. Тъкмо се канех да ви се обадя. Майката на отвлеченото бебе, госпожа Лин Гилби, държеше много да се свържа с вас. Настоява, че знаете за какво става дума.

— Детето е отвлечено със сребрист фолксваген голф, нали?

— Да, сър. Отгатваме се да разчетем регистрационния номер от записа на камерите за наблюдение, но колата се вижда само в движение. На бензиностанцията е паркирал точно зад колата на госпожа Гилби, така че и там номерата не се виждат.

— Остави някой да преглежда записите, но аз мисля, че знам кой е извършителят. Името му е Греъм Макфадън, живее в Сейнт Монанс, на Карлтън Роуд 12. Предполагам, че е отвел детето там. Вероятно иска да го държи като заложник. Искам да се срещнем там, но в края на улицата. Не го стряскайте, не заобикаляйте къщата. Искам да доведете госпожа Гилби в отделна кола, в която да не може да чува разговорите ни по радиостанциите. Сега ще събера няколко специалисти по отвличанията и ще обясня в подробности всичко, когато се видим. Действай бързо, Кати. Ще се видим в Сейнт Монанс.

Лоусън затвори телефона и стисна здраво клепачи в опит да се съсредоточи. Освобождаването на заложници беше най-тежката задача, пред която можеше да се изправи един полицай. В сравнение с това срещата с близки на жертвата беше проста работа. Обади се отново в контролния център и нареди да съберат екипа специалисти по отвличанията и да мобилизират една въоръжена част.

— Докарайте и специалист по комуникациите. Искам да му се отреже достъпът до външния свят.

Накрая Лоусън се обади на Карен Пири.

— Ще те чакам на паркинга след десет минути — излая той. — Ще ти обясня всичко по пътя.

Почти беше стигнал до вратата, когато телефонът иззвъня. Поколеба се дали да отговори, но накрая се върна, вдигна слушалката и каза:

— Лоусън.

— Здравейте, господин Лоусън, обажда се Анди от прес секретариата. Току-що ми позвъниха от „Скотсмън“ с някаква много странна история. Получили мейл от някакъв човек, който твърдял, че е отвлякъл бебе, за да привлече вниманието на обществеността върху факта, че полицията на Файф прикрива убийците на майка му. Обвинява конкретно вас. Доколкото разбирам, съобщението е много дълго и подробно. Питат дали по принцип има нещо вярно. Има ли наистина отвлечено дете?

— О, господи — изпъшка Лоусън. — Имах ужасното предчувствие, че ще се случи нещо подобно. Виж какво, положението е взривоопасно. Наистина има отвлечено бебе. Аз самият все още не съм наясно с подробностите. Обади се в контролния център, оттам ще ти разкажат всичко. Подозирам, че ще ви се обадят от много места във връзка с този случай, Анди. Съобщавай свободно подробности от операцията. Свикай пресконференция за днес следобед — колкото е възможно по-късно. Но не пропускай да подчертаваш пред всички, че човекът е с разстроена психика и не бива да се обръща внимание на бълнуванията му.