Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Оставете това на мен — каза тя и излезе пред бензиностанцията, за да обмисли по-нататъшните си действия.

Уиърд седеше в кухнята, измъчван от съзнанието за собственото си бездействие. Молитвите бяха много хубаво нещо, но човек би трябвало да постигне далеч по-високо ниво на вътрешно спокойствие, за да съумее да се моли истински. Въображението му работеше на пълни обороти и го тормозеше с представи за собствените му деца, попаднали, в ръцете на някакъв престъпник. Съзнаваше, че на мястото на Лин и той нямаше да бъде в състояние да разсъждава разумно. Затова се опитваше да измисли по какъв начин би могъл да помогне. Беше се опитал да се свърже с Алекс, но мобилният му телефон не отговаряше, а във фирмата отричаха да са го виждали тази сутрин, не им се бил обаждал и по телефона. Така че и Алекс беше в списъка на изчезналите. Но Уиърд не беше кой знае колко изненадан; от сутринта подозираше, че Алекс е замислил нещо.

Посегна към телефонната слушалка и се присви — дори такова незначително движение му причиняваше болка. Обади се на справки и поиска телефона на централата на полицията. Трябваше да пусне в ход цялата убедителност, на която беше способен, за да се добере до секретарката на Лоусън.

— Наистина се налага да разговарям спешно с господин Лоусън. Става дума за отвличане на дете, и аз разполагам с изключително ценна информация — каза той на жената, чиято непреклонност явно беше равна на неговата убедителност.

— Господин Лоусън има среща — каза тя. — Ако ми кажете името и телефона си, ще го помоля да се свърже с вас при първа възможност.

— Вие като че ли не разбирате какво ви говоря! Става дума за живота на бебе! Ако нещо се случи с него, ви обещавам само след час да уведомя пресата и телевизията, че това се дължи на неадекватната ви реакция. Ако не ме свържете незабавно с Лоусън, вие ще понесете цялата вина.

— Не е необходимо да разговаряте с такъв тон, сър — отвърна хладно жената. — Мога ли да му предам кой се обажда?

— Преподобният Том Маккий. Лоусън няма да откаже да разговаря с мен, можете да сте сигурна.

— Не затваряйте, моля.

Уиърд кипеше вътрешно, докато слушаше някакъв бравурен откъс от симфоничен концерт. Чакането му се стори безкрайно, но най-сетне един добре познат от години глас отекна в слушалката.

— Дано този път да се обаждате за нещо смислено, Маккий. Наложи ми се да прекъсна среща с началника на полицията.

— Греъм Макфадън е отвлякъл детето на Алекс Гилби. Не мога да повярвам, че заседавате в такъв момент — отвърна рязко Уиърд.

— Какво казахте? — попита стреснато Лоусън.

— Става дума за отвличане на дете. Преди около четвърт час Макфадън е отвлякъл Давина Гилби. Детето е само на няколко седмици — не мога да си представя нищо по-лошо.

— За първи път чувам за това от вас, господин Маккий. Можете ли да ми кажете някакви подробности?

— Лин Гилби спряла с колата си на бензиностанцията при Холбийт, за да зареди. Когато влязла да плати, Макфадън откраднал бебето от колата. Защо никой от подчинените ви не ви е уведомил за случая?

— Госпожа Гилби разпознала ли е Макфадън? Виждала ли го е изобщо някога?

— Не. Но кой друг би поискал да причини такова нещо на Алекс?

— Хората отвличат деца по най-различни причини, господин Маккий. И в случая отвличането може да няма лични подбуди — опитът на Лоусън да говори успокояващо нямаше никакъв ефект.

— Разбира се, че има лични подбуди! — избухна Уиърд. — Едва снощи някой се опита да ме пребие до смърт. Докладът за произшествието би трябвало да е вече на бюрото ви. А днес сутринта отвличат детето на Алекс. Не се опитвайте пак да пробутвате версията със съвпаденията, защото вече не минава. Размърдайте си задниците и открийте Макфадън, преди да е успял да причини нещо на бебето!

— Бензиностанцията край Холбийт, така ли?

— Да. Тръгвайте натам веднага. Поне вие би трябвало да разполагате с необходимия авторитет, за да задвижите нещата.

— Първо ще се обадя на колегите от местната полиция. Междувременно се опитайте да запазите спокойствие, господин Маккий.

— О, да, разбира се, какво по-лесно от това.

— Къде е господин Гилби? — попита Лоусън.

— Нямам представа. Каза, че отива в офиса си, но не се е появил там. А и мобилният му телефон не отговаря.

— Разчитайте на мен. Който и да е отвлякъл малката, ние ще я открием и ще я върнем на родителите й.

— Това прилича на реплика от тъп телевизионен сериал, Лоусън. Хващайте се на работа и намерете Макфадън — Уиърд затвори с трясък телефона. Опита се да се убеди, че е успял да свърши нещо полезно, но някак не можеше да си повярва.