Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Джаки, арестуваха ли те?

— Вярно ли е, че двете с приятелката ти сте платили на наемен убиец?

— Как се чувства човек, когато е заподозрян в убийство?

Самата тя бе участвала в подобни сцени стотици пъти, но никога не бе изпълнявала тази роля. Досега мислеше, че няма нищо по-неприятно от това полицаите да те вдигнат посред нощ от леглото и да се държат с теб като престъпник. Но сега осъзна, че не е била права.

Вкусът на предателството беше далеч по-горчив.

Светлината на мониторите пропъждаше мрака в кабинета на Греъм Макфадън. Скрийнсейвърите на двата включени компютъра показваха поредица от снимки, които бе сканирал и въвел в паметта им. Мътни снимки на майка му, взети от различни вестници; мрачни пейзажи от Халоу Хил; надгробния камък в Западното гробище; както и снимки на Алекс и Уиърд, които бе успял да направи през последните няколко дни.

Макфадън седеше пред единия компютър и пишеше. Първоначално беше решил да съчини официално оплакване от бездействието на Лоусън и неговите подчинени. Но когато отвори уебстраницата на изпълнителната власт в Шотландия, осъзна колко безсмислено би било подобно начинание. Всички оплаквания постъпваха в централата на полицията на Файф, а те надали биха започнали да критикуват решенията на собствения си шеф. Той държеше да получи удовлетворение, а не да бъде отпратен с няколко любезни фрази.

Затова реши да изложи цялата история и да разпрати копия до местния депутат, който представляваше региона в Уестминстър, до съответния представител в Шотландския парламент, и до всички медии в Шотландия. Но колкото повече пишеше, толкова повече го обземаха опасения, че ще го сметнат за поредния маниак, комуто се привиждат всевъзможни конспирации. Или дори за нещо по-лошо.

Загриза кожичките около ноктите си, опитвайки се да измисли по-добро решение. Щеше да завърши унищожителната си критика на некомпетентността на полицията във Файф и на техния отказ да приемат сериозно сведението, че двама убийци се разхождат на свобода в техния район. Но беше необходимо да предприеме и още нещо, което да накара хората най-сетне да се стреснат и да му обърнат внимание. Този път не биваше да допуска да пренебрегват оплакванията му, да си затворят очите пред начина, по който провидението ги насочваше неумолимо към убийците на майка му.

Смъртта на двама от тях би трябвало да бъде достатъчна, за да се постигне желания резултат. Но хората като че ли бяха слепи — не виждаха фактите, които щяха да им избодат очите. След всичко, което се случи, справедливостта все още не бе възтържествувала.

Това можеше да се осъществи единствено с негова помощ.

Къщата постепенно започваше да прилича на бежански лагер. Алекс беше привикнал към определен начин на живот, който двамата с Лин си бяха изградили през годините — към ежедневните им разговори на масата, разходките по брега, посещенията на изложби и спектакли; от време на време ходеха на гости у приятели или канеха някого у дома. Вероятно много хора биха счели такъв живот за скучен, но Алекс си го харесваше. Знаеше, че бебето ще промени ритъма им на живот и бе готов с цялото си сърце да приеме тази промяна, макар да не знаеше в какво точно ще се изрази тя. Но не беше очаквал, че по същото време и Уиърд ще се засели в стаята им за гости. Още по-малко пък бе очаквал появата на Елен и Джаки — едната видимо разстроена, другата кипяща от ярост. Имаше чувството, че е станал жертва на нашествие, от всички страни го връхлитаха мъката и гневът на другите, така че вече не беше в състояние да прецени собствените си чувства.

Появата на двете жени на прага му и молбата им да ги подслони, защото представителите на пресата дебнели пред техните жилища, го зашеметиха напълно. От къде на къде си бяха въобразили, че тук ще ги приемат с отворени обятия? Първата реакция на Лин беше да ги прати да си търсят хотел, но Джаки настояваше, че тук е единственото място, където никой от журналистите нямало да се сети да ги потърси. Същото беше казал и Уиърд, помисли уморено Алекс.

Тогава Елен беше избухнала в сълзи и бе поискала прошка, задето бе изневерявала на Мондо, а Джаки настоятелно припомни на Лин, че е проявила готовност да помогне на Алекс. Въпреки това Лин продължи да упорства, че няма къде да ги настани. Точно в този момент Давина се разплака, Лин хлопна вратата под носовете на двете жени и хвърли на Алекс поглед, който говореше, че рискува много, ако реши да ги приеме въпреки всичко. Тогава Уиърд се промуши покрай Алекс и настигна двете жени точно когато се канеха да се качат обратно в колата. Когато се върна след около час, той обясни на Алекс, че им е запазил места в един близък хотел на свое име.