Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Не искам — сам знаеш, че и това ще изглежда съмнително.

— Решавай сама. Но при това положение ми се струва, че мълчанието е за предпочитане.

Джаки се замисли дълбоко. Според нея нямаше начин полицаите да научат отнякъде за излизането й.

— Смятам да отговарям на въпросите — каза тя най-сетне.

Стаята за разпити не криеше изненади за човек, привикнал към сценариите на полицейските телевизионни сериали. Джаки и Тони седнаха срещу Хеги и същата жена, която беше с него при задържането. Тъй като седяха много близо един до друг, тежката миризма на афтършейва на Хеги дразнеше обонянието на Джаки. В касетофона, поставен на единия край на масата, се въртяха две касети. След като приключиха с формалностите, Хеги премина незабавно към разпита.

— От кога познавате Елен Кър?

— От около четири години. Запознах се с нея и съпруга й на едно събиране у наш общ приятел.

— Какво е естеството на връзката ви?

— Първо и най-вече сме приятелки, а понякога и любовници.

— От кога датира сексуалната ви връзка?

Погледът на Хеги стана алчен, като че ли мисълта за сексуалния акт между двете жени му се струваше не по-малко задоволяваща от каквото и да било самопризнание.

— Приблизително от две години.

— Често ли се срещахте?

— Почти всяка седмица прекарвахме поне една вечер заедно. В повечето случаи нещата стигаха до секс, но невинаги. Както казах, приятелството е най-важната част от връзката ни.

Оказа се по-трудно, отколкото бе очаквала — да съхрани хладната си невъзмутимост под преценяващия поглед на инспектора. Но Джаки съзнаваше, че трябва да запази спокойствие — всяко избухване би се изтълкувало като признак на нещо повече от нервно напрежение.

— Дейвид Кър знаеше ли, че спите с жена му?

— Не вярвам.

— Вероятно не ви е било приятно, че тя не е пожелала да го напусне — предположи Хеги.

Джаки си каза, че инспекторът е доста проницателен. И предположението му беше доста близко до истината. Като се позамислеше, й ставаше ясно, че никак не съжалява за смъртта на Дейвид Кър. Обичаше Елен и се дразнеше, че трябва да се задоволява със случайни срещи. От доста време вече изпитваше желание за по-сериозна връзка.

— От самото начало ми беше ясно, че тя няма да напусне съпруга си. Това не ми пречеше.

— Нещо не ми се вярва — отвърна инспекторът. — Тя ви е пренебрегвала заради съпруга си, и това не ви е пречело?

— Не става дума за пренебрегване. Този вариант устройваше и нея, и мен — Джаки се приведе напред в опит да демонстрира откритост с езика на жестовете. — И двете имахме нужда да се позабавляваме. Аз държа на свободата си. Не обичам да се обвързвам.

— Така ли? — инспекторът погледна бележките си. — Значи съседът, който ви е чул да крещите и да се карате, защото тя не искала да напусне съпруга си, лъже?

Джаки си спомни скандала — откакто бяха заедно, се бяха карали само няколко пъти, така че тя помнеше съвсем ясно всеки случай. Преди два месеца бе поканила Елен да дойде с нея на някакъв рожден ден. Елен я беше изгледала удивено — предложението й нарушаваше правилата на връзката им, поначало такова нещо изобщо не подлежеше на обсъждане. Потисканото недоволство на Джаки излезе на бял свят и в резултат избухна страхотен скандал. Но в момента, в който Елен заплаши да си тръгне и да не се връща никога вече, тонът незабавно се промени. Джаки не можеше да понесе мисълта за раздяла, затова и се примири с положението. Но нямаше никакво намерение да споделя това с Хеги и помощницата му.

— Вероятно лъже — отвърна тя. — Стените на тези апартаменти са много дебели и през тях не се чува нищо.

— Да, но когато прозорците са отворени, нещата се променят — възрази Хеги.

— И кога се е провел според вас този разговор? — намеси се Тони.

Инспекторът отново погледна бележките си.

— В края на ноември.

— Вие сериозно ли се опитвате да ме убедите, че клиентката ми е държала прозорците си отворени в края на ноември в Глазгоу? — попита презрително адвокатът. — И това ли е всичко, с което разполагате? Клюки и доноси от любопитни съседи с развинтено въображение?

Хеги помълча за миг, изгледа го и каза:

— Клиентката ви има досие в полицията, в което е упоменато, че е склонна към насилие.

— Нищо подобно. Била е осъдена за посегателство над полицай, но това се е случило, когато правела репортаж за някаква демонстрация против данъчните наредби, и един от колегите ви в ентусиазма си я взел за демонстрант. Това не ви дава право да твърдите, че е склонна към насилие.