Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Ударила е полицай с юмрук в лицето.

— А полицаят я е влачил за косите. Ако е ставало дума за сериозно насилие, не мислите ли, че нямаше да я осъдят на шест месеца под гаранция, а на нещо доста по-сериозно? Ако наистина нямате никакви по-сериозни доказателства, не виждам основания да задържате клиентката ми.

Хеги ги изгледа мрачно.

— Били сте заедно с госпожа Кър през нощта, когато съпругът й е бил убит?

— Точно така — отвърна предпазливо Джаки. Сега вече се движеше по тънък лед. — Всяка седмица се срещахме на този ден. Тя пристигна към шест и половина. Излязох да купя риба и пържени картофи, вечеряхме, пихме вино и си легнахме. Тя си тръгна към единайсет. Не се случи нищо необичайно.

— Може ли някой да потвърди думите ви?

Джаки повдигна вежди.

— Не знам как постъпвате вие, инспекторе, но когато имам намерение да се любя с някого, не каня съседите да гледат. Телефонът звъня един-два пъти, но аз не вдигнах слушалката.

— Имаме свидетел, който твърди, че същата вечер ви е видял да отивате към колата си в девет часа — каза Хеги с тържествуващ тон.

— Свидетелят ви трябва да е объркал датата — отвърна Джаки. — Цяла вечер бях с Елен. Знам много добре, че съседите ми и без това ненавиждат хомосексуалисти, та биха склонили веднага да дадат инкриминиращи показания — това да не е още някой, подучен от вас?

Тони се поразмърда на стола си.

— Чухте отговора на клиентката ми. Ако нямате какво повече да ни кажете, настоявам да приключваме.

Хеги дишаше тежко.

— Моля ви за още минутка търпение, господин Донатело. Бих искал да ви запозная с едни свидетелски показания, които взехме вчера.

— Мога ли да ги видя? — попита Тони.

— Всяко нещо с времето си. Дениз?

Помощничката му отвори папката, която държеше в скута си, и му подаде един лист. Хеги облиза устни и заговори отново.

— Вчера арестувахме някакъв дребен търговец на дрога. Той прояви желание да ни предостави всякакви данни, което би го представило в по-добра светлина пред съда. Госпожице Доналдсън, познавате ли Гари Харди?

Сърцето на Джаки подскочи в гърдите й. Каква връзка съществуваше между Гари Харди и всичко това? В нощта на убийството не се беше виждала с него, нито пък с някой от приятелчетата му.

— Знам кой е Гари Харди — каза тя уклончиво. Това определено не беше признание — в Шотландия всеки, който четеше вестници и гледаше телевизия, познаваше името му. Само преди няколко седмици беше приключило едно сензационно дело за убийство — Гари Харди беше обвиняем по делото, но получи оправдателна присъда. По време на процеса се говореше, че той се отнася с пълно пренебрежение към човешкия живот, че е наркобарон, и че ръководи напълно безмилостно делата на голяма част от подземния свят. Едно от обвиненията, представено пред съдебните заседатели, гласеше, че е наел убиец, за да се отърве от свой конкурент.

— Виждали ли сте се с Гари Харди?

Джаки почувства как по гърба й започна да се стича пот.

— Срещала съм се с него по работа.

— По ваша или по негова работа? — попита Хеги и придърпа стола си по-близо до масата.

Джаки извъртя присмехулно очи към тавана.

— Я стига, инспекторе. Знаете много добре, че съм журналистка. Това ми е работата — да разговарям с хора, чиито имена се споменават в новините.

— Колко пъти сте се срещали с Гари Харди? — настоя Хеги.

Джаки издиша шумно през нос.

— Три пъти. Преди една година го интервюирах във връзка с един материал за подземния свят на Глазгоу, който писах по поръчка на едно списание. Интервюирах го втори път, докато очакваше началото на процеса — събирах материали за статия, която възнамерявах да напиша след края на процеса. А преди две седмици се срещнахме да пийнем по нещо в едно заведение — за мен е много важно да поддържам контактите си. Така си осигурявам информация, която остава недостъпна за колегите ми.

Хеги я изгледа скептично. Погледна текста на показанията и попита:

— И къде се състоя последната ви среща?

— В „Рамблас“ — това е един бар на…

— Знам къде се намира „Рамблас“ — прекъсна я инспекторът и отново погледна листа пред себе си. — По време на тази среща вие сте предали на Харди някакъв плик. Пликът е бил доста издут, госпожице Доналдсън. Бихте ли ни казали какво е съдържал?

Джаки овладя с усилие уплахата си. Тони се размърда до нея.

— Бих искал да поговоря насаме с клиентката си — каза той припряно.

— Не, Тони, няма проблем — каза Джаки. — Нямам какво да крия. Когато се обадих на Гари, за да го поканя да се срещнем, той ми каза, че видял статията ми, и харесал много снимките, които съм използвала. Помоли ме да му дам няколко. Поръчах нови копия и ги взех със себе си в „Рамблас“. Ако не ми вярвате, проверете в студиото, където ги поръчах — рядко им се случва да копират черно-бели снимки, и сигурно ще си ги спомнят. Запазила съм и касовата бележка в папката, където събирам сметките си.