Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Правят ли и ДНК-анализи? — осведоми се Алекс.

— Защо, да нямаш съмнения в бащинството си? — подразни го Лин.

— Не, съмненията вероятно ще ме обземат, когато тя се превърне в кошмарен тийнейджър — каза Алекс. — Просто се питах.

— Правят ДНК-анализи, изследват тъкани, косми, а също и бои — каза Лин. Докато говореше, до тях се приближи един едър, набит мъж, и я прегърна през рамото.

Донесла си и бебето — отбеляза той и се наведе, за да надникне в кошницата. — Страхотна е — той се усмихна на Лин. — Повечето бебета имат ужасно смачкани физиономии. А тя си е истинско малко човече — той се изправи и загледа неуверено ту Алекс, ту Уиърд. — Аз съм Джейсън.

Докато се запознаваха, Алекс оглеждаше Джейсън — със спортната риза, широките панталони с безброй издути джобове и фризираната на кичури коса, чиито краища бяха изрусени до несъществуващ в природата цвят, той би изглеждал на място във всяко модерно заведение с бутилка бира в ръка. Но очите му бяха сериозни и бдителни, движенията му — спокойни и овладени.

— Заповядайте — покани ги Джейсън и допълни: — Може ли аз да нося бебето? Наистина е очарователна.

— В три часа сутринта надали ще си на същото мнение — каза Лин, но майчинската й гордост беше очевидна.

— Сигурно. Знаеш ли, научих за брат ти — ужасно съжалявам — каза той и погледна смутено Лин. — Трябва да е много мъчително за теб.

— Не ми е лесно — отвърна Лин, докато вървяха след Джейсън по един тесен коридор с боядисани в синьо стени. Най-сетне той ги въведе в една лаборатория с доста респектиращ вид. Навсякъде имаше лъскава, загадъчна апаратура. Работните плотове блестяха от чистота, лаборантът, наведен над един микроскоп с футуристичен дизайн, дори не трепна, когато те влязоха.

— Имам чувството, че замърсявам въздуха с дишането си — заяви Алекс.

— При анализа на боите не се спазва чак такава стерилност — отвърна Джейсън. — Виж, ако се занимавах с ДНК-анализи, никой нямаше да ви пусне да припарите тук. А сега ми обяснете по-точно какво е това, което сте ми донесли.

Алекс разказа набързо това, което им беше разяснил професор Соунс предния ден.

— Соунс смята, че почти не съществува възможност да се намери източника на тези петънца, но вие може би ще успеете да уточните нещо допълнително, съдейки по формата на капките — завърши той.

Джейсън огледа предметните стъкла.

— Доколкото мога да преценя, са ги съхранили в много добро състояние, което е окуражаващо.

— А какво ще правите сега с образците? — попита Уиърд.

Лин изпъшка.

— Защо ти беше да питаш?

Джейсън се засмя.

— Не й обръщайте внимание, тя обича да се преструва, че не разбира нищо. Разполагаме с различни методи за анализ на носителя и пигмента. Установяваме цвета с помощта на микроспектрофотометрия, а можем да се задълбочим и повече, за да установим точния състав на образците — с инфрачервена спектрометрия, газхроматография и сканиране с електронен микроскоп. Такива ми ти работи.

Уиърд беше видимо зашеметен.

— И какво научавате в резултат на всичко това? — попита Алекс.

— Много неща. Ако става дума за люспа от боя, научаваме каква е била повърхността, от която се е обелила. Когато анализираме боя за кола, проучваме отделните слоеве и сравняваме резултата с нашата база данни, за да установим марката, модела и годината на производство. Когато анализираме капки, правим горе-долу същото без търсене на съответната повърхност, защото капките никога не са били част от някаква повърхност.

— Колко време ще ви отнеме изследването? — попита Уиърд. — Опасявам се, че не можем да чакаме много дълго.

— Ще го направя в свободното си време — отвърна Джейсън. — Може би за два дни. Ще бързам, но не искам да претупвам работата. Ако вашата хипотеза се окаже вярна, може да се наложи да давам показания в съда, затова няма да съкращавам нито един от етапите. Ще ви дам и бележка, че съм получил образците от вас, за да не би по-късно, някой да се опита да каже нещо друго.

— Благодаря, Джейсън — каза Лин. — Задължена съм ти.

Той се ухили.

— Обичам такива изявления от устата на жена.

Джаки Доналдсън бе описвала нерядко хлопането на вратата в ранните часове на деня, откарването на арестувания в чакащата долу полицейска кола, бързото преминаване по пустите улици и изнервящото чакане в тясна стаичка, попила множество чужди миризми. Но никога не й бе минавало през ума, че някой ден самата тя ще преживее това, което бе описвала.