Вал Макдърмид - Далечно ехо

Потискайки опасенията си за безценния товар на задната седалка, Алекс натисна педала на газта. Той държеше не по-малко от Уиърд да осъществят следващия етап на търсенията си. По всичко личеше, че Джейсън Макалистър беше тъкмо човекът, който би им помогнал да научат нещо ново. Благодарение на работата си като реставратор в националните картинни галерии на Шотландия Лин беше станала експерт по определянето на видовете бои, ползвани от различни художници през различни периоди. Това означаваше, че самата тя се нуждаеше в изследванията си от специалист, който да анализира образците от оригинала, за да може да намери възможно най-близкия материал за реставрация. Разбира се, същото беше необходимо и в случаите, когато се поставяше под въпрос автентичността на дадено произведение.

В такива случаи образците се анализираха, за да се провери дали датират от даден период и дали съставките им са същите като на боите, ползвани от въпросния художник в произведения с доказана автентичност. Човекът, който й осигуряваше научно покритие на изследванията, беше именно Джейсън Макалистър.

Той работеше в една частна лаборатория близо до университета в Стърлинг. През по-голямата част от работното си време се занимаваше с анализи на частици боя от катастрофирали коли — възложители бяха или полицията, или застрахователни компании. От време на време му попадаше някакво по-интересно изследване, свързано с убийство, изнасилване или тежки телесни повреди, но това се случваше прекалено рядко, за да осигури разнообразието, необходимо за храна на таланта му.

По време на предварителния оглед на една изложба на Пусен, на който бяха поканени само професионалисти, той се заговори с Лин и й обясни, че анализът на бои е негова страст. Първоначално й се стори, че този малко превзет млад мъж предявява претенции за близост с голямото изкуство. Но после й стана ясно, че той има предвид точно това, което казва, ни повече, ни по-малко. Ентусиазмът му не пламваше при вида на това, което бе изобразено на платното — интересуваше го единствено структурата на боите, с помощта на които бе създадена картината. Той й даде визитната си картичка и я помоли да обещае, че ще се обърне към него следващия път, когато има някакъв проблем в работата си. Подчерта няколко пъти, че е по-добър специалист от всеки друг, към когото би могла да се обърне.

Тази вечер късметът на Джейсън проработи. Лин и без това не можеше да понася надутия дърдорко, на когото бе принудена да разчита дотогава. Той беше от старата школа в Единбург и не можеше да потисне пренебрежителното си отношение към жени професионалистки. Независимо от това, че в работната йерархия заемаше положение на обикновен лаборант, той се отнасяше с Лин като с обикновен изпълнител, чието мнение не е от значение. Предстоеше й много сериозна реставрация, и Лин отсега се дразнеше при мисълта, че пак ще трябва да работи с него. Така че Джейсън й се стори като същински дар божи. От самото начало той не си позволяваше да се държи снизходително с нея — всъщност, ако имаше някакъв проблем, той бе по-скоро с обратен знак. Той я приемаше за специалист с познания, равни на неговите, и Лин не помнеше колко пъти вече го беше молила да говори по-бавно и по възможност на език, по-близък до разбираемия английски. Но разбира се, това бе за предпочитане пред някогашното положение.

Когато Алекс и Уиърд донесоха у дома плика с образците, Лин успя да открие Джейсън само след десет минути. Както и бе очаквала, той реагира като дете, на което са обещали да прекара лятото в Дисниленд.

— Утре сутринта имам една среща, но от десет нататък съм свободен.

Алекс бе предложил тя да му каже, че ще му платят съответния хонорар. Но Джейсън отхвърли предложението й.

— Нали затова са приятелите — каза той. — Освен това имам чувството, че ще се удавя в боя за коли. Ти направо ме спасяваш да не умра от скука. Донеси образците си.

Лабораторията беше учудващо привлекателна модерна едноетажна сграда, отделена с градина от пътя. Прозорците на кафявите тухлени стени бяха поставени високо, територията наоколо се контролираше от камери за наблюдение. Минаха през две охранявани врати, докато стигнат до приемната.

— Виждал съм по-зле охранявани затвори — отбеляза Уиърд. — Какво е това място? Да не би да произвеждат оръжия за масово поразяване?

— Приемат поръчки от прокуратурата, а също и от адвокатите на защитата — поясни Лин, докато чакаха Джейсън да се появи. — Затова трябва да демонстрират, че всички доказателствени материали, които приемат тук, се съхраняват съгласно изискванията за максимална сигурност.