Вал Макдърмид - Далечно ехо

Тони отново се намеси.

— Сам виждате, инспекторе, няма никакви зловещи тайни. Клиентката ми е журналистка и прави всичко по силите си, за да поддържа необходимите й контакти. Ако това е всичко, с което разполагате, нямате основания да задържате клиентката ми дори минута повече.

Хеги доби леко смутен вид.

— Искали ли сте от Гари Харди да организира убийството на Дейвид Кър? — попита той.

Джаки поклати глава.

— Не.

— А молили ли сте го да ви свърже с човек, комуто вие бихте могли да възложите убийството на Кър?

— Не. И през ум не ми е минавало.

Джаки беше съумяла да потисне страха си, беше вирнала брадичка и го гледаше право в очите.

— Значи никога не сте си казвали, че животът ви би бил много по-приятен без Дейвид Кър? И не ви е идвало на ум колко лесно бихте могли да постигнете желанието си?

— Това са глупости — тя удари с длан по масата. — Защо си губите времето, вместо да си вършите работата?

— Точно това правя — върша си работата — отвърна спокойно Хеги. — Затова и вие сте тук.

Тони погледна часовника си.

— Но не за дълго, инспекторе. Длъжен сте или да арестувате клиентката ми, или да я пуснете да си върви. Разпитът приключи — и той постави ръка върху рамото на Джаки.

В стаята за разпити в полицейския участък една минута може да продължи цяла вечност. Хеги мълча доста дълго, без да откъсва поглед от Джаки. После бутна стола си назад и каза с явно нежелание:

— Разпитът е приключен в шест часа и двайсет и пет минути. Свободна сте. — Натисна копчето, спря касетофона, изправи се и продължи: — Не ви вярвам, госпожице Доналдсън. Смятам, че вие двете с Елен Кър сте подготвили убийството на Дейвид Кър. Мисля, че вие не сте искали да я делите с него. Мисля, че онази вечер сте излезли, за да платите на човека, комуто сте поръчали убийството. И смятам да докажа всичко това — застанал вече на прага, той отново се обърна. — Това беше само началото.

Когато вратата се затвори зад инспектора, Джаки покри лицето си с ръце и изпъшка:

— Боже господи!

Тони, който беше започнал да събира нещата си, обви раменете й с ръка.

— Ти се справи чудесно. Нямат никакво доказателство срещу теб.

— Виждала съм да изправят хора пред съда и по далеч по-неоснователни обвинения. Решили са да не ме изпускат. И няма да спрат, докато не намерят сигурно доказателство, че съм излизала през онази нощ. Божичко, наистина не мога да повярвам, че и тази история с Гари Харди излезе наяве — точно сега.

— Редно беше да ми кажеш.

— Съжалявам. През ум не ми мина, че може да стане дума за това. Не мисля непрекъснато за Гари Харди. Пък и той наистина няма нищо общо с това. Нали ми вярваш, Тони? — попита тя тревожно. Ако не беше в състояние да убеди в невинността си собствения си адвокат, нямаше никакви шансове пред полицията.

— Няма значение дали ти вярвам. Важното е да разберем какво могат да докажат те. А засега не разполагат с нищо, което един добър адвокат да не успее да разбие на пух и прах — той се прозя. — Много приятен начин за прекарване на нощта, а?

Джаки стана.

— Хайде да се махаме от тази дупка. Имам чувството, че се задушавам.

Тони се усмихна.

— Дано някой подари на Хеги приличен афтършейв за рождения му ден. Това, с което се беше наплескал, миришеше на разгонен котарак.

— И „Пако Рабан“ не би му помогнал да се зачисли в редиците на човешката раса — изръмжа Джаки. — И Елен ли е задържана тук?

— Не — Тони си пое дълбоко дъх. — Смятам, че би било по-разумно вие двете да не се виждате известно време.

Засегната, Джаки го изгледа разочаровано:

— Защо?

— Защото ако не се срещате, ще бъде много по-трудно да се докаже, че сте съучастници. Ако се виждате, обяснението ще бъде, че искате да се наговорите какви да бъдат по-нататъшните ви показания.

— Това е глупаво — възрази Джаки. — Та ние сме приятелки. Любовници сме. Логично би било да търсим опора една в друга. Обратното би изглеждало подозрително — сякаш сме гузни. Ако Елен поиска да се видим, аз няма да й откажа.

Той сви рамене.

— Твоя работа. Нали си плащаш за съветите ми, независимо от това дали се възползваш от тях или не.

Той отвори вратата и я пусна да мине пред него в коридора. Джаки се подписа, за да й върнат вещите, и двамата тръгнаха заедно към изхода.

Тони бутна вратата, която водеше към улицата, и незабавно се закова на място. Въпреки ранния час пред участъка стояха трима души с камери и още няколко репортери, сгушени от студ в палтата си. Веднага щом видяха Джаки, всички се развикаха: