Вал Макдърмид - Далечно ехо

Уиърд издиктува пълното име и адреса си, и поясни, че гостува на старите си приятели Алекс и Лин. Когато каза на Хендерсън, че е свещеник, полицаят се смути видимо, като че ли се чувстваше отговорен, задето в неговия участък е бил нанесен побой на духовно лице.

— Какво точно се случи? — попита полицаят.

Уиърд изрецитира оскъдните подробности около нападението, които бе в състояние да си спомни.

— Съжалявам, че не мога да ви кажа нещо повече, но беше тъмно и този човек връхлетя съвсем неочаквано.

— Нищо ли не каза?

— Съвсем нищо.

— Не ви е искал парите или портфейла?

— Не.

Хендерсън поклати глава.

— Лоша работа. Съвсем необичайно нещо за нашето село — той вдигна поглед към Алекс. — Чудя се защо вие не ни се обадихте, сър.

— Искахме първо да се убедим, че Том няма никакви опасни наранявания — намеси се Лин. — Тъкмо се опитвахме да го убедим да отиде до болницата, но той явно възнамерява да страда стоически.

Хендерсън кимна.

— Струва ми се, че госпожа Гилби има право, сър. Не би било зле някой лекар да огледа травмите. Дори да изключим всичко останало, би било от полза последиците от побоя да бъдат официално регистрирани, ако заловим виновника.

— Може да отида утре — съгласи се Уиърд. — Сега се чувствам прекалено изтощен.

Хендерсън затвори бележника си, бутна назад стола си и стана.

— Ще ви държим в течение, ако има някакво развитие, сър — каза той.

— Бихме искали да ви помолим за още една услуга, полицай Хендерсън — каза Алекс.

Хендерсън го погледна въпросително.

— Знам, че ще ви прозвучи странно, но може ли да уредите копие от доклада ви да бъде изпратено на заместник-началника на полицията Лоусън?

Полицаят беше явно удивен.

— Съжалявам, сър, но не разбирам…

— Не искам това да прозвучи пренебрежително, но историята наистина е много дълга и сложна, а всички сме прекалено уморени, за да ви я разкажем в подробности. Господин Маккий и аз сме във връзка с господин Лоусън по повод един доста сложен проблем, и не е изключено този побой да не е случаен. Бих искал той да види доклада ви, за да е наясно с това, което се случи тук тази вечер. Утре сутрин така или иначе смятам да поговоря с него, и ще ми бъде от полза, ако той вече е наясно с този аспект от нещата.

Ако някой бе виждал как Алекс убеждава екипа си в смисъла на някои допълнителни усилия, не би се учудил на спокойната увереност в тона му.

Хендерсън обмисли чутото. Явно все още не беше убеден.

— Това е в разрез с обичайната процедура — каза той колебливо.

— Разбирам, но и положението е необичайно. Гарантирам, че това няма да има отрицателни последствия за вас. Ако предпочитате да чакате, докато заместник-началникът ви повика… — Алекс умишлено не довърши изречението.

Хендерсън взе решение.

— Ще изпратя копие от доклада си в централата — каза той. — И ще спомена, че го правя по ваше настояване.

Алекс го изпрати до външната врата. Остана на прага, докато полицейската кола излезе бавно от входната алея и потегли надолу по улицата. Запита се дали наблизо, в мрака, някой не изчаква подходящ момент. Потръпна, но не от студения нощен въздух.

Телефонът иззвъня малко след седем, събуди Давина и стресна Алекс. След нападението над Уиърд и най-дребният шум проникваше до съзнанието му, за да го подложи на анализ и прецени дали може да бъде сигнал за опасност. Някой несъмнено следеше него и Уиърд и всички негови сетива бяха нащрек, поради което почти не можа да спи. През нощта Уиърд става няколко пъти, вероятно за да търси в аптечката още обезболяващи, и тъй като движението му не спадаше към обичайните нощни шумове, Алекс всеки път се будеше с разтуптяно сърце, преди да успее да разбере за какво става дума.

Вдигна слушалката, питайки се дали е възможно Лоусън да е отишъл толкова рано на работа и да е заварил доклада на Хендерсън на бюрото си. Изобщо не очакваше да чуе жизнерадостния глас на Джейсън Макалистър.

— Здравей, Алекс — каза весело експертът по анализ на бои. — Знам, че младите родители обикновено стават рано, затова реших, че няма да ми се разсърдите, ако се обадя по това време. Виж какво, имам резултати. Мога да прескоча до вас и да ви обясня докъде съм стигнал, преди да отида на работа. Какво ще кажеш?

— Прекрасно — изфъфли Алекс. Лин отметна завивката, тръгна с полузатворени очи към кошчето, изпъшка и вдигна бебето.

— Добре тогава, ще бъда при вас след половин час.

— Знаеш ли адреса?