Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Доктор Малкиевич — поправи се Лоусън. — Но все пак не виждам защо смятате, че неговата смърт и смъртта на Дейвид Кър са свързани с убийството на Роузи Дъф.

— Точно затова поисках среща с вас, за да ви обясня защо според мен такава връзка съществува.

Лоусън се облегна назад и допря върховете на пръстите си.

— Слушам ви с голямо внимание, господин Гилби. Изключително много ме интересува всичко, което би могло да хвърли светлина върху този заплетен случай.

Алекс отново разказа историята с венците. Сега, когато я разказваше тук, в полицейската централа, тя звучеше неубедително и на самия него. Чувстваше скептичното отношение на Лоусън към опита му, да придаде тежест на нещо толкова незначително.

— Знам, че звучи параноично — заключи той. — Но за Том Маккий поводът е достатъчен да изпрати семейството си на сигурно място и да реши да се укрие и той самият. Човек не предприема току-така такава стъпка.

Лоусън се усмихна кисело.

— А, да, господин Маккий. Може би просто става дума за прекалено много дрога през седемдесетте години? Доколкото знам, халюциногените могат да доведат до трайна параноя.

— Значи сте на мнение, че не трябва да обръщаме внимание на тези неща? Двама от приятелите ни умират при подозрителни обстоятелства — двама души, водили напълно почтено съществуване, без никакви контакти с престъпния свят? Двама души, които, доколкото е известно, са нямали никакви врагове — и на погребенията на двамата някой изпраща венци с текст, който намеква за едно следствие, по което и двамата са били заподозрени?

— Никой от вас не е бил официално цитиран като заподозрян. При това ние направихме всичко по силите си, за да ви защитим.

— Така е, и въпреки това накрая дори ваш служител загина в резултат на последиците от тормоза, на който бяхме подложени.

Лоусън се изправи като свещ.

— Радвам се, че помните този случай, защото никой тук не го е забравил.

— Не се и съмнявам. Барни Макленън бе всъщност втората жертва на убиеца на Роузи Дъф. А аз съм убеден, че Зиги и Мондо също са негови жертви — разбира се, не в прекия смисъл на думата. Но мисля, че някой ги е убил за отмъщение. А ако това е така, аз също съм в списъка.

Лоусън въздъхна.

— Разбирам защо реагирате така остро. Но не ми се вярва някой да си е поставил за цел да ви изтребва систематично, за да си отмъсти. Можете да ми вярвате, че полицията в Глазгоу разполага със сериозни улики, които нямат нищо общо с убийството на Роузи Дъф. Съвпадения съществуват, и смятам, че в този случай става дума именно затова — нищо повече от обикновено съвпадение. Никой не върши такива неща, господин Гилби. А още по-трудно е да се повярва, че някой би чакал двайсет и пет години, за да стори това.

— А какво ще кажете за братята на Роузи? Още на времето едва се удържаха да не ни пречукат. Вие ми казахте, че сте ги предупредили да не ни тормозят, и че сте ги убедили да не създават допълнителни поводи за скръб на майка си. Жива ли е още майка им? Може би вече не им се налага да се съобразяват с нея? Възможно ли е точно заради това Брайън Дъф да си е позволил да издевателства над нас на погребението на Мондо?

— Наистина, господин и госпожа Дъф са вече покойници. Но струва ми се, че братята Дъф не представляват никаква опасност за вас. Аз самият разговарях с Брайън преди няколко седмици. По нищо не личеше да замисля отмъщение. Що се отнася до Колин, той работи на петролните сонди в Персийския залив. Беше си у дома по Коледа, но когато Дейвид Кър загина, изобщо не беше в страната — Лоусън си пое дълбоко дъх. — Той се ожени за едно момиче, с което на времето работехме заедно — Джанис Хог. По стечение на обстоятелствата тъкмо тя се намеси, за да отърве господин Маккий от братята Дъф. Когато се омъжи, Джанис напусна полицията, но никога не би допуснала мъжът й да нарушава закона — и то по такъв начин. Мисля, че поне в това отношение можете да бъдете спокоен.

Алекс долови искреното убеждение в гласа на Лоусън, но то не го успокои кой знае колко.

— Вчера Брайън Дъф не беше особено добронамерен — възрази той.

— Не се и съмнявам. Но нека погледнем обективно на нещата — нито Брайън, нито Колин Дъф биха били в състояние да скроят такъв сложен план за действие. Ако бяха решили да убият вас и вашите приятели, най-вероятно щяха да ви причакат пред първата кръчма и да ви отнесат главите с някоя пушка. Сложните планове не са в техния стил — каза сухо Лоусън.

— С което изчерпваме възможните заподозрени — Алекс понечи да стане.