Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Готов съм да се закълна, че си вещица — изохка Алекс. — Но всъщност няма нищо особено. Просто Уиърд си е внушил някакви глупости.

— Трябва да са доста впечатляващи глупости, след като имат такова въздействие върху теб, и то в такъв момент. Защо не искаш да ми кажеш? Мъжка работа, а?

Алекс въздъхна. Поначало не криеше нищо от Лин. Никога не бе вярвал в максимата, че незнанието е щастие — не и в брак между равнопоставени партньори.

— И така може да се каже. Не искам да те притеснявам допълнително, и без това имаш достатъчно грижи.

— Алекс, не ти ли се струва, че след това, което ми се струпа на главата напоследък, всичко друго би било приятно разнообразие?

— Не и в този случай, скъпа — той отпи глътка от виното, наслаждавайки се на тръпчивата му топлина. Така му се искаше да може да насочи съзнанието си изцяло към насладата от виното, да забрави всички измъчващи го мисли. — Има неща, за които е по-добре да не се говори.

— Нещо не ми се вярва — Лин облегна глава на рамото му. — Хайде, казвай. Знаеш, че после ще се почувстваш по-добре.

— Не съм много сигурен — той отново въздъхна. — Кой знае, може пък да е по-добре да ти кажа. В крайна сметка ти си по-трезвомислеща от двама ни.

— А никой от нас не би определил Уиърд като трезвомислещ — вметна сухо Лин.

Тогава Алекс и разказа историята с погребалните венци, като се постара да я представи по-скоро като смехотворен инцидент. За негова изненада обаче Лин изобщо не се опита да спомене нещо за параноя.

— Ето защо значи се опитваш да се убедиш, че Джаки е платила на наемен убиец — каза тя. — Знаеш ли, тази история никак не ми харесва. Уиърд е напълно прав, като приема нещата сериозно.

— Разбери, най-вероятно съществува някакво съвсем просто обяснение — възрази Алекс. — Може венците да са от някой, който е познавал и двамата.

— Като знаем, че Мондо беше прекъснал всички връзки с миналото си? Логично погледнато, единствените хора, които биха могли да познават и двамата, трябва да са от Къркалди или от Сейнт Андрюз — а всички там са чували за убийството на Роузи Дъф. Човек не забравя такива неща. Особено ако ги е познавал толкова добре, че да изпраща цветя, когато в съобщението пише „Цветя само от близки роднини“.

— Дори така да е, това не означава задължително, че този неизвестен човек си е поставил за цел да ни избие — отвърна Алекс. — Може да е искал просто да ни тормози — което далеч не означава, че би извършил хладнокръвно две убийства.

Лин поклати раздразнено глава.

— Алекс, ти да не падаш от небето? Готова съм дори да предположа, че някой, който иска да ви тормози, е видял навреме съобщението за погребението на Мондо. Поне в случая действието се развива в същата страна, където беше убита и Роузи Дъф. Но можеш ли да ми обясниш как е възможно същият човек да е научил навреме за смъртта на Зиги, за да успее да поръча цветя за погребението му, ако не е бил замесен пряко в убийството?

— Не знам. Но в наши дни светът е малък. Може би човекът, изпратил венеца, има познати в Сиатъл. Може някой, който е живял преди в Сейнт Андрюз, да се е пренесъл в Сиатъл и да е чул за Зиги покрай клиниката му. Фамилното му име е рядко, а и Зиги беше доста известна личност. Сама знаеш, че всеки път, когато излизахме с него и с Пол, все някой идваше да го поздрави. Хората не забравят лекаря, който се е грижил за болното им дете. И ако наистина случаят е такъв, какво по-естествено от това да споменеш в съобщенията, които пращаш у дома по интернет, че Зиги е починал? А пък в град като Сейнт Андрюз такава новина трябва да се е разпространила за отрицателно време. Съвсем логично обяснение, нали?

Алекс се опитваше трескаво да намери повод да не приеме теорията на Уиърд.

— Малко е поизсмукано от пръстите, но не е изключено и да отговаря на истината. Въпреки това не можеш да оставиш нещата така. Не можеш да разчиташ на някаква далечна вероятност. Трябва да предприемеш нещо, Алекс — Лин остави чашата на нощното шкафче и го прегърна. — Нямаме право да поемаме рискове сега, когато ни предстои да приберем Давина у дома.

Алекс пресуши чашата си, но този път качествата на виното не му направиха никакво впечатление.

— Какво да предприема? Да мина в нелегалност заедно с теб и Давина? Къде бихме могли да отидем? Ами фирмата? Как да зарежа източника си на препитания, особено сега, когато имаме и дете?

Лин го погали по главата.

— Не драматизирай нещата. Не те съветвам да стигаш до крайности като Уиърд. Но нали сам каза, че днес си видял Лоусън на погребението. Защо не отидеш да поговориш с него?