Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Разбира се, може и чай. С мляко, без захар, ако може.

Той седна на другия край на дивана, където седеше Елен. Изражението й говореше, че вече нищо не би могло да я изненада.

— Как се справяш?

Миглите й трепнаха.

— Опитвам се да пропъждам всякакви чувства. Не искам да мисля за Дейвид, защото когато се сетя за него, имам чувството, че сърцето ми ще се пръсне. Не мога да повярвам, че светът си е същият, а него го няма. А трябва да издържа, не бива да рухвам. Полицаите наистина са ужасни. Спомняш ли си онова грозновато момиче с униформата, което седеше онази вечер в ъгъла?

— Полицайката?

— Да — Елен изпуфтя презрително. — Оказа се, че била учила френски в училище — разбрала е всичко, което си говорихме.

— О, по дяволите!

— Именно. Тази сутрин тук се появи следователят, на когото са възложили случая. Разговаря първо с мен, разпитваше ме за Джаки. Обясни ми, че е безсмислено да лъжа, че тяхната служителка е чула всичко предната вечер. Така че му казах истината. Той се държа учтиво, но беше ясно, че съм събудила подозренията му.

— Разпита ли го какво точно се е случило с Мондо?

— Разбира се — лицето й се сгърчи болезнено. — Каза, че не може да ми съобщи кой знае какво. Прозорецът на задната врата бил счупен, вероятно от крадеца, но не са открили никакви отпечатъци. Ножът, с който е намушкан Мондо, бил от кухненския комплект. Следователят каза, че на пръв поглед можело да се предположи, че Мондо е чул някакъв шум в кухнята и е слязъл да провери какво става. Но той произнесе много подчертано тези думи, Алекс. „На пръв поглед“.

Джаки се върна и му поднесе чаша с образа на Мерилин Монро, доста поизтрит в миялната машина. Чаят беше силен и черен като мастило.

— Благодаря — каза Алекс.

Джаки седна на страничната облегалка и обви с ръка раменете на Елен.

— Първосигнални типове. Жената изневерява, следователно тя или любовникът трябва задължително да пречукат съпруга. Не могат да си представят свят, в който хората правят далеч по-сложни избори. Опитах се да обясня на ченгето, че можеш да се любиш с някого, без задължително да искаш да избиеш останалите му любовници, но той ме изгледа, като че ли съм от друга планета.

В това отношение Алекс беше склонен да даде право на ченгето. Бракът с Лин не му пречеше да осъзнава прелестите на останалите жени. Но мисълта за нея го възпираше да предприеме каквото и да било в това отношение. В неговите представи любовници имаха хората, които не бяха попаднали на подходящ брачен партньор. Можеше да си представи колко ужасно би се почувствал, ако Лин му кажеше, че спи с друг. Прониза го мъчително съжаление към Мондо.

— Сигурно не могат да открият нищо, затова са се съсредоточили върху теб — каза той на глас.

— Но в случая аз не съм престъпник, а жертва на престъпление — каза Елен с горчивина. — Не съм направила нищо на Дейвид. Но да докажеш, че не си направил нищо, е далеч по-трудно, отколкото да доказваш реална постъпка. Сам знаеш колко трудно е да се разсеят подозренията, след като веднъж вече са възникнали. Навремето са докарали Дейвид дотам, че се е опитал да се самоубие.

Споменът накара Алекс да потръпне неволно.

— Сега няма да се стигне дотам.

— Не, няма да се стигне дотам — намеси се Джаки. — Утре имам среща с адвокат. Няма да търпя повече това положение.

Елен я изгледа тревожно.

— Убедена ли си, че това е добра идея?

— Защо не? — попита Джаки.

— Нали се предполага, че човек казва всичко на адвоката си?

Елен хвърли крадешком поглед към Алекс.

— Поверителността на сведенията, които се разменят между адвокат и клиента му, е защитена от закона — каза Джаки.

— Какъв е проблемът? — попита Алекс. — Има ли нещо, което не си ми казала, Елен?

Джаки въздъхна примирено и подбели очи.

— Господи, Елен!

— Спокойно, Джаки, Алекс е на наша страна.

Погледът на Джаки му подсказа, че тя разбира настроението му далеч по-правилно от Елен.

— Какво не си ми казала? — повтори той.

— Не е ваша работа — сопна се Джаки.

— Джаки! — възрази Елен.

— Остави, Елен — Алекс стана. — Нали знаете, нищо не ме задължава да бъда тук — обърна се той към Джаки. — Просто мислех, че ще имате нужда от приятели, особено сред роднините на Мондо.

— Кажи му, Джаки — настоя Елен. — Иначе ще остане с убеждението, че наистина имаме какво да крием.

Джаки изгледа ядосано Алекс.

— Предната вечер излязох от къщи и отсъствах около час. Беше ми свършила тревата, отидох да си взема някой и друг джойнт. Човекът, който ме снабдява, надали е склонен да ми осигури алиби. Пък и да го направи, полицията няма да му повярва. Така че, технически погледнато, и двете може да сме убили Дейвид.