Вал Макдърмид - Далечно ехо

Алекс почувства как целият настръхва. Припомни си онзи момент от изминалата нощ, когато се питаше дали Елен не го манипулира.

— Редно е да съобщите на полицията — каза той рязко. — Разберат ли, че сте ги лъгали, никога няма да успеете да ги убедите в невинността си.

— За разлика от вас навремето, така ли? — попита презрително Джаки.

Никак не му се нравеше упоритата й враждебност, която чувстваше като подводно течение около себе си.

— Дойдох, за да се опитам да ви помогна, а не за да изкарвате агресията си върху мен — каза той рязко. — Казаха ли кога ще можем да вземем тялото?

— Аутопсията е насрочена за днес следобед. Казаха, че след това сме свободни да организираме погребението — Елен разпери ръце. — Не знам на кого да се обадя. Как да постъпя, Алекс?

— Намери телефона на някоя погребална агенция в телефонния указател. После пусни съобщение във вестниците и се обади на по-близките роднини и приятели. Ако искаш, аз мога да поема разговорите с роднините.

Тя кимна.

— Това ще бъде голямо облекчение.

— Не ми се вярва, че ще им е приятно да разговарят с Елен, когато научат за мен — отбеляза иронично Джаки.

— По-добре ще е да спестим това на родителите на Мондо — и без това не им е лесно — каза с леден тон Алекс. — Елен, ще трябва да ангажираш и хотела.

— За какво? — попита озадачено Елен.

— Нали ще се съберете някъде след погребението да почетете паметта му — подсказа Джаки.

Елен притвори очи.

— Не мога да повярвам, че говорим за това, докато Мондо лежи в моргата.

— Е, аз ще тръгвам — каза Алекс. Не беше необходимо да облича в думи мислите си. Напрежението между тримата беше осезаемо.

— Измислихте ли име на дъщеря си? — попита Елен, опитвайки се да прехвърли разговора към по-безобидни теми.

Алекс я погледна тревожно.

— Навремето бяхме решили, ако е момиче, да я кръстим Ела. Но сега… ами Лин реши да я кръстим Давина. На Мондо. Ако не възразяваш, разбира се.

Устните на Елен затрепериха и от очите й потекоха сълзи.

— О, Алекс, толкова съжалявам, че така и не се постарах да се сближа с теб и Лин!

Той поклати глава.

— Защо? За да се чувстваме излъгани и ние сега?

Елен се отдръпна рязко, сякаш я беше ударил. Джаки сви юмруци и застана пред Алекс.

— Струва ми се, че е време да си вървите.

— И аз така мисля — каза Алекс. — Ще се видим на погребението.

Заместник-началникът на полицията Лоусън придърпа папката към себе си.

— А възлагах такива надежди на веществените доказателства — въздъхна той.

— Аз също, сър — призна Карен Пири. — Знаех, че не са открили следи от телесни течности по жилетката, но се надявах че сега, с по-усъвършенстваните апаратури и методи ще открием нещо, което да ни бъде от полза, следи от сперма или кръв. Но няма нищо — освен тези странни капчици боя.

— Знаехме за тях още навремето. И още тогава те не ни помогнаха ни най-малко — Лоусън отвори с пренебрежителна гримаса папката и прегледа краткия доклад. — Проблемът всъщност е там, че жилетката не беше открита при трупа. Ако не ме лъже паметта, била е открита в живия плет на нечий двор?

Карен кимна.

— В предната градина на номер петнайсети. Открили са я цяла седмица след убийството. Междувременно бил валял сняг, после снегът се стопил, валял дъжд — а това допълнително затруднило работата. Майката на Роузи потвърдила, че тя носела същата жилетка вечерта, когато била убита. Палтото и чантата й така и не били открити. — Тя се порови в претъпканата папка, която държеше в скута си. — Дълго кафяво палто с етикет от „С & А“, с карирана подплата в кафяво и бежово.

— Не ги открихме, защото нямахме никаква представа къде да търсим — не знаехме къде е убита. След като си е тръгнала от „Ламас“, може да е била закарана някъде, навсякъде, докъдето може да се стигне с кола за около час. През моста към Дънди, или надолу, някъде из Файф. Може да е била навсякъде от Киримуър до Къркалди. Може да е била убита на лодка, в някой обор, къде ли не. Кажи-речи единственото, което установихме със сигурност беше, че не е убита в жилището на Малкиевич, Гилби, Кър и Маккий във Файф Парк — Лоусън бутна доклада обратно към Карен.

— Между другото, сър… претърсвани ли са други от къщичките във Файф Парк?

Лоусън се намръщи.

— Струва ми се, че не. Защо?

— Мина ми през ума, че убийството е станало в края на семестъра, когато повечето студенти вече са си били заминали за Коледа. Много от жилищата сигурно са били празни.