Вал Макдърмид - Далечно ехо

Алекс стисна рамото й.

— Това е напълно разбираемо — като се имат предвид обстоятелствата. Но никой не би могъл да предположи, че ти имаш нещо общо със случилото се тук.

Елен се изкашля странно, гърлено, и хвърли поглед към жената в ъгъла.

— On parle français, oui? 9 9 — Да поговорим на френски, може ли? — Бел.прев.

Какво, по дяволите, беше това?

— Ca va — отвърна Алекс. — Mais lentement 10 10 — Може, но бавно. — Бел.прев. .

— Ще се постарая да говоря ясно — продължи тя на френски. — Имам нужда от съвета ти. Разбираш ли?

Алекс кимна.

— Да, разбирам.

Елен потръпна.

— Не мога да повярвам, че съм в състояние да мисля за това сега. Но не искам да ме заподозрат в убийство — тя стисна здраво ръката му. — Страх ме е, Алекс. Аз съм съпругата чужденка, най-лесно е да хвърлят вината върху мен.

— Не ми се вярва — той се опитваше да говори уверено, но думите му сякаш се хлъзгаха по съзнанието на Елен, без да проникнат в него.

Тя поклати глава.

— Алекс, има нещо, което ще ме представи в лоша светлина. В много лоша светлина. Един път седмично излизах вечер сама. Дейвид мислеше, че се виждам със свои приятелки, сънароднички — Елен сви кърпичката на топка. — Аз го лъжех, Алекс. Изневерявах му.

— О! — беше единственото, което можа да каже Алекс. Това вече беше прекалено, след всичко, което се бе случило през тази нощ. Не му се искаше да се превръща в доверено лице на Елен. Никога не я беше харесвал, и не считаше, че е задължен да става пазител на тайните й.

— Дейвид нямаше представа. Бог ми е свидетел, сега ми се иска да не бях постъпвала така. Защото аз го обичах, разбираш ли? Но той беше толкова обсебващ! Не ми беше лесно. И тогава, преди известно време, срещнах една жена, напълно различна от Дейвид във всяко отношение. Нямах намерение да се стигне дотам, но в крайна сметка станахме любовници.

— О — каза отново Алекс. Френският му речник бе определено недостатъчен, за да може да я попита как, по дяволите, бе мота да причини това на Мондо, как можеше да твърди, че е обичала мъжа си, когото е лъгала системно. Да не говорим за това, че моментът съвсем не беше подходящ да предизвика разправия пред жената от полицията. Не беше необходимо да познаваш един чужд език, за да разчетеш езика на жестовете и тона на разговора. Един от най-старите му приятели бе станал жертва на убийство, а опечалената съпруга току-що му бе съобщила за своята извънбрачна връзка с някаква лесбийка. Мозъкът му отказваше да преработи всичко това. Не беше възможно такива неща да се случват с хора като него.

— Тази вечер бях с нея. Ако полицаите разберат, веднага ще си кажат „тя му е изневерявала с онази жена, сигурно двете са замислили убийството“. Но това не е вярно. Джаки не представляваше заплаха за брака ни. Не бях престанала да обичам Дейвид само защото спях с нея. Да кажа ли истината? Или да мълча и да се надявам, че те няма да разберат? — тя леко се отдръпна от него. — Не знам как да постъпя и умирам от страх.

Алекс имаше чувството, че губи връзка с реалността. Какъв театър разиграваше Елен? Възможно ли бе това да е някакъв невероятен двоен блъф, с който да се опитва да го привлече на своя страна? Наистина ли беше невинна, както бе предположил той първоначално? Започна да подбира с усилие френските думи, които му трябваха, за да изрази мисълта си.

— Не знам, Елен. Струва ми се, че не е редно да очакваш съвет от мен.

— Но аз имам нужда от теб. Ти самият си бил заподозрян в убийство, знаеш какво означава това.

Алекс си пое дълбоко дъх. Искаше му се никога да не се бе озовавал тук.

— Ами твоята приятелка, тази Джаки — тя би ли се съгласила да излъже заради теб?

— Тя също няма да иска да я подозират в убийство. Да, ще излъже.

— Кой знае за това?

— За нас ли? — тя сви рамене. — Доколкото знам, никой.

— Но не си напълно сигурна?

— Човек никога не може да бъде напълно сигурен.

— В такъв случай ми се струва, че ще е по-разумно да кажеш истината. Защото, ако я разкрият по-късно, положението ти ще бъде далеч по-тежко — Алекс отново потри лице с ръка и погледна встрани. — Не мога да повярвам, че говорим такива неща само часове след смъртта на Мондо.

Елен се отдръпна още повече.

— Знам, че сигурно ме имаш за безсърдечна, Алекс. Но имам пред себе си цял живот, за да скърбя за мъжа, когото обичах. А аз го обичах, Алекс, можеш да бъдеш сигурен в това. Но точно сега трябва да направя всичко възможно, за да избегна обвинение в нещо, което не съм сторила. Тъкмо ти би трябвало да ме разбираш най-добре.