Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Господи! Мислиш ли, че това е възможно?

— Излез веднага. Обади ми се после пак, когато полицията пристигне.

Разговорът прекъсна. Лин остана да лежи в леглото, цялата вледенена, неспособна да осъзнае изцяло това, което се бе случило. Алекс. Имаше нужда от Алекс. Но и Елен имаше нужда от него. Тя набра номера на мобилния му телефон. Когато Алекс отговори, на фона се чуваха весели гласове, обичайното шумно оживление в ресторанта беше в гротескна дисхармония със състоянието на Лин.

— Алекс — каза тя и не успя да продължи.

— Лин? Ти ли си? Всичко наред ли е? Добре ли си? — той беше явно разтревожен.

— Добре съм. Но току-що се обади Елен и ми съобщи нещо ужасно. Алекс, тя каза, че Мондо е мъртъв!

— Чакай малко, нищо не чувам.

Тя чу как той бутна назад стола си, и след минута шумовете заглъхнаха.

— Така е по-добре — каза Алекс. — Не можах да разбера какво ми каза. Какъв е проблемът?

Лин чувстваше, че вече не може да се владее.

— Алекс, трябва веднага да отидеш в дома на Мондо. Елен се обади току-що. Случило се е нещо страшно. Мондо е мъртъв.

— Какво?!

— Знам, звучи невероятно. Елен казва, че го намерила на пода в кухнята и навсякъде около него имало кръв. Моля те, трябва да отидеш там, за да разберем какво се е случило — по бузите й вече се стичаха сълзи.

— Елен там ли е? В къщата? И казва, че Мондо е мъртъв? Господи боже!

Лин се давеше от ридания.

— И аз не мога да повярвам. Моля те, Алекс, иди там и виж какво е станало!

— Добре, добре, тръгвам. Виж, може би той е просто ранен. Тя може да не е преценила правилно.

— По тона й личеше, че няма никакво място за съмнение.

— Е, все пак Елен не е лекар, нали? Моля те, стой там, ще ти се обадя веднага щом пристигна.

— Не мога да повярвам — сълзите вече я задушаваха, думите й звучаха като ридание.

— Лин, трябва да опиташ да запазиш спокойствие. Моля те?

— Да запазя спокойствие ли? Как? Брат ми е мъртъв!

— Това още не е сигурно. Лин, мисли за бебето. Трябва да се пазиш. Ако изпаднеш в истерия, няма да помогнеш на Мондо, независимо от това какво се е случило.

— Тръгвай, Алекс! — извика Лин.

— Тръгвам — тя чу стъпките на Алекс, преди той да прекъсне разговора. Никога досега не бе изпитвала по-голяма нужда от него. А същевременно искаше и да бъде в Глазгоу, близо до брат си. Каквото и да се бе случило между тях, кръвната връзка продължаваше да е все така силна. Не беше нужно Алекс да й напомня, че е бременна в осмия месец. Нямаше намерение да излага бебето на риск. Лин простена едва чуто и се опита да се нагласи по-удобно в леглото. Господи, моля те Елен да е сгрешила!

Алекс не помнеше да е карал по-бързо през живота си. Беше същинско чудо, че стигна до Биърсден, без нито веднъж да види сини светлини в огледалото за обратно виждане. По целия път си повтаряше, че сигурно има някаква грешка. Просто не можеше да приеме и за миг възможността Мондо наистина да е мъртъв. Не бе възможно това да се случи толкова скоро след смъртта на Зиги. Разбира се, има и ужасни съвпадения — таблоидите и сутрешните телевизионни предавания са пълни с такива неща. Но те се случваха с други хора — или поне така беше досега.

Отчаяните му надежди започнаха да се изпаряват още когато зави в тихата уличка, на която се намираше домът на Мондо и Елен. Пред къщата бяха паркирани под произволни ъгли три полицейски коли. Вътре, на алеята, която водеше към входната врата, имаше паркирана линейка. Това не беше добър знак. Ако Мондо беше жив, линейката отдавна щеше да го е откарала в най-близката болница, проблясвайки със светлините си и с виеща сирена.

Алекс спря до една от полицейските коли и затича към къщата. Едър униформен полицай с флуоресцентна жълта жилетка застана на пътя му.

— Мога ли да ви помогна с нещо, сър? — попита той.

— Пострадалият е мой зет — каза Алекс, опитвайки се да мине покрай полицая. Той обаче стисна здраво ръката му над лакътя, прекратявайки опитите му. — Моля ви, пуснете ме. Женен съм за сестрата на Дейвид Кър.

— Съжалявам, сър, но никой няма право да влиза на местопрестъплението.

— Ами Елен? Жена му? Къде е тя? Тя се е обадила на жена ми.

— Госпожа Кър е вътре. Тя е невредима, сър.

Алекс престана да се боричка и полицаят поотслаби хватката си.

— Вижте, наистина нямам представа какво е станало тук, но съм убеден, че Елен има нужда от подкрепата на близък човек. Не можете ли да се обадите по радиостанцията на шефа си, да го помолите да ми разреши да вляза?

Полицаят явно се колебаеше.