Вал Макдърмид - Далечно ехо

Не беше справедливо. Ако Гилби беше платил за престъплението си, щеше още да чезне зад решетките или да влачи мизерното съществуване на бивш затворник. Щеше да живее в жалък апартамент в общинските жилища, съседите му да са наркомани и дребни престъпници, по стълбището да мирише на урина и повръщано — той не заслужаваше нищо по-добро. Не беше редно да се разполага в тази скъпа къща с прекрасната панорамна гледка и тройното остъкляване, което изолираше дома му от шума на постоянно тракащите по моста влакове. Макфадън копнееше да отнеме всичко това от Гилби, да го накара да осъзнае какво е отнел самият той със съучастието си в убийството на Роузи Дъф.

Но това щеше да стане по-късно. Тази вечер трябваше само да го наблюдава. По-рано през деня беше в Глазгоу, където изчака търпеливо да се освободи тъкмо това място на паркинга при университета, откъдето се виждаше най-добре мястото, запазено за Кър. Когато обектът на наблюдението се появи най-сетне, малко след четири часа, Макфадън установи с учудване, че той не потегли към Биърсден. Вместо това насочи колата към магистралата, която се вие през средата на Глазгоу, преди да излезе на открито в посока към Единбург. Когато Кър зави за отклонението към моста над Форт, Макфадън се усмихна, изпълнен с очакване. По всичко личеше, че заговорниците все пак бяха решили да се съберат.

Предвиждането му се сбъдна съвсем точно, макар и не веднага. Кър слезе от магистралата на северния бряг на реката, но вместо да се насочи направо към Норт Куийнсфери, подкара колата към модерния хотел на носа, който предлага прекрасен изглед към устието на Форт. Остави колата на паркинга и влезе забързано в хотела. Когато Макфадън влезе вътре, само минута по-късно, от Кър нямаше и следа. Не беше нито в бара, нито в ресторанта. Макфадън заснова напред-назад из приемната част, така че трескавото му щуране започна да привлича вниманието и на персонала, и на посетителите. Но Кър така и не се появи. Вбесен, че го е изпуснал, Макфадън почти изтича навън и блъсна с юмрук по покрива на колата си. Господи, това не биваше да се случва! Каква игра играеше Кър? Възможно ли бе да е усетил, че го следят, и умишлено да се е измъкнал от преследвача си? Макфадън се извърна рязко назад. Но не, колата на Кър си беше на мястото.

Какво ставаше тук? Очевидно Кър имаше среща с някого и тази среща трябваше да остане скрита. Но с кого би могъл да се срещне? Възможно ли бе Алекс Гилби да се е върнал от Америка, но да е предпочел да се срещнат на неутрална територия, за да не разбере жена му за срещата? Нямаше начин да разбере дали е така. Ругаейки под нос, той седна обратно в колата и впери поглед във входа на хотела.

Не му се наложи да чака дълго. Само двайсетина минути след като бе пристигнал в хотела, Дейвид Кър се появи отново и се качи в колата си. Този път се насочи към Норт Куийнсфери. Това даде отговор на един от въпросите. С когото и да се беше срещнал, това явно не е бил Гилби. Макфадън изостана на ъгъла на улицата, изчаквайки Кър да поеме по алеята, която водеше към дома на Гилби. Само след десет минути той вече се беше разположил на наблюдателния си пункт под моста, доволен, че дъждът бе почти престанал. Вдигна мощния бинокъл към очите си и го насочи към къщата. Бледа светлина се процеждаше в зимната градина откъм по-далечната част на сградата. Не се виждаше нищо друго. Насочи бинокъла малко по-нататък, към светлия правоъгълник на кухненския прозорец.

Лин Гилби мина през кухнята с бутилка червено вино в ръка. После в продължение на няколко минути не се виждаше нищо, накрая лампите в зимната градина светнаха. Дейвид Кър влезе вътре след жената и седна, докато тя отваряше виното и го наливаше в две чаши. Макфадън знаеше, че двамата бяха брат и сестра. Гилби се беше оженил за нея шест години след смъртта на Роузи — тогава той е бил двайсет и седемгодишен, а тя — на двайсет и една. Запита се дали тя знае какво са извършили брат й и съпругът й навремето. Не му се вярваше. Сигурно й бяха сервирали куп лъжи, а на нея й е било по-удобно да им вярва. Също както е било по-удобно и за полицаите. Явно тогава всички са предпочели по-лесния път. Но той нямаше да допусне това да се повтори.

А сега жената на Гилби беше бременна. Гилби щеше да стане баща. Обземаше го ярост при мисълта, че тяхното дете щеше да се радва на привилегията да познава и двамата си родители, да бъде желано и обичано, вместо да е постоянен прицел на укор и обвинения. Кър и приятелите бяха лишили Макфадън от тази възможност с това, което бяха извършили преди толкова години.