Вал Макдърмид - Далечно ехо

Фил изпъшка.

— Прекрасно заключение.

— Нямаме нужда от овации, приемаме само пари. Повтарят се, защото убийството им въздейства така, както порнографските филми на нормалните хора. Тъй или иначе, този убиец не е повторил деянието си никъде на територията на Шотландия.

— Може да е отишъл да живее другаде.

— Възможно е. А може всичко да е било инсценировка за заблуда на полицията. Може изобщо да не става дума за такъв тип убиец. Може единият от студентите да е изнасилил Роузи, или дори четиримата. После са изпаднали в паника, осъзнали са, че не могат да допуснат тя да даде показания за случилото се и са я убили. Но решили да подредят нещата така, та да изглежда, че убийството е извършено от сексуален маниак. Разбира се, престъплението не е породило у тях сексуална възбуда, затова и не се е повторило.

— И ти смяташ, че четири недорасли момчета биха се справили толкова хладнокръвно с умиращото момиче?

Карен кръстоса крака и поглади с длан полата си. Видя, че той забеляза жеста й и почувства в гърдите си топлина, която нямаше нищо общо с белия ром.

— Е, да, там е въпросът.

— А какъв е отговорът?

— Когато човек чете показанията им, особено се откроява един от тях, Малкиевич, студентът по медицина. Той явно е успял да запази хладнокръвие, показанията му имат дори съвсем клинично звучене. По разположението на пръстовите отпечатъци можем да заключим, че той е карал лендроувъра последен. Трима от четиримата са с нулева кръвна група, която съвпада с тази на човека, чиято сперма е открита по дрехите на убитата, и той е един от тях.

— Не е зле като теория.

— И според мен си струва да се полее с още по едно — този път Карен поръча питиетата. — Проблемът с теорията е там — продължи тя, когато поръчката беше изпълнена, — че има нужда от доказателствен материал, който да я подкрепи. Доказателства, с каквито не разполагам.

— Ами незаконното дете? То нали има все пак някакъв баща? Не ли възможно той да е убиецът?

— Не знаем кой е бащата. Брайън Дъф не желае да каже каквото и да било. А с Колин още не съм успяла да се свържа. Но Лоусън намекна, че най-вероятно бащата е някой си Джон Стоуби. Напуснал града точно след като Роузи забременяла.

— Но може да се е върнал.

— Точно затова Лоусън се ровеше из досието. Искаше да провери дали съм открила нещо по този въпрос — Карен сви рамене. — Но дори да се е върнал, защо му е било да убива Роузи?

— Може още да е бил влюбен в нея, а тя да го е разкарала.

— Не ми се вярва. Напуснал града, защото Брайън и Колин го пребили — по онова време е бил още хлапе. Не отговаря на представите ми за героя, който се връща, за да открие изгубената любима. Но е редно да проследим и тази улика. Пратих запитване до колегите на сегашното му местожителство. Ще отидат да си поговорят с него.

— Да бе, и той ще си спомни точно какво е правил през една декемврийска нощ преди двайсет и пет години.

Карен въздъхна.

— Прав си. Но се надявам поне хората, които го разпитват, да преценят дали изобщо съществува някаква възможност той да е убиецът. Аз лично продължавам да залагам на Малкиевич — трябва да го е направил или сам, или с помощта на приятелите си. Е, стига сме говорили за работа. Какво ще кажеш, да хапнем по едно къри някъде, преди да е дошъл ред на коледните пуйки?

Мондо скочи на крака в мига, в който Алекс влезе в зимната градина, и едва не разля чашата си с червено вино.

— Алекс — каза той. В тона му се долавяше нервно напрежение.

Колко лесно се връщаме към някогашното си поведение, когато бъдем откъснати от сегашното си ежедневие и се озовем сред хората, с които сме споделяли миналото си, каза си Алекс учудено. Знаеше със сигурност, че Мондо е капацитет в професията си, и че има самочувствието на компетентен специалист. Жена му също беше изискана интелектуална, и вероятно двамата с нея се бяха посветили на някакви изискани и интелектуални занимания, за чието естество Алекс можеше само да храни предположения. Но когато застана пред приятеля от младите си години, Мондо незабавно се превърна в невротичен тийнейджър, раним и безпомощен.

— Здрасти, Мондо — каза уморено Алекс, отпусна се на креслото срещу него и посегна към бутилката, за да налее и на себе си вино.

— Приятен ли беше полетът? — усмивката на Мондо беше почти умолителна.

— Чак пък приятен… Прибрах се жив и здрав, а това е най-доброто, което може да се каже за всяко пътуване със самолет. Лин сервира вечерята, ще ни повика всеки момент.