Вал Макдърмид - Далечно ехо

— За мен един Бакарди Брийзър — каза тя и го смушка в ребрата.

Фил вдигна глава и успя да привлече вниманието на заетия барман. Даде поръчката и отново се облегна на тезгяха. Карен си напомни, че Фил не обичаше да остава сам — винаги се чувстваше по-добре в компания. Нямаше нищо общо с образа на ченгето единак от телевизионните сериали, не държеше да се изправя сам срещу света. Не беше и това, което хората наричат „душата на компанията“, обичаше просто да има хора около себе си. А Карен нямаше нищо против да влезе в ролята на компания тази вечер. Като останеха насаме, съществуваше някаква надежда Фил да забележи, че тя е жена. Карен взе чашата веднага щом барманът я остави пред нея и отпи дълбока глътка.

— Така е по-добре — каза тя и въздъхна доволно. — Имах нужда да пийна нещо.

— От това постоянно ровене из складовете сигурно се ожаднява. Не очаквах да те видя днес тук, мислех, че направо ще си отидеш у дома.

— Не, наложи се да мина през централата — трябваше ми компютъра, за да направя една справка. Досадна работа, но няма как.

Тя отпи още малко от коктейла, наведе се към колегата си и каза със заговорнически тон:

— Никога няма да познаеш кого спипах да рови в папките ми.

— Заместник-шефа, Лоусън — каза веднага Пархатка, без дори да се преструва, че се опитва да познае.

Карен се отдръпна, малко раздразнена, че не е постигнала желания ефект.

— Как позна?

— Че кой друг го е грижа докъде сме стигнали с работата си? Освен това той ти виси на главата още от момента, в който ти се зае с този случай. Явно се чувства лично засегнат от изхода на следствието.

— Е, да, той се е озовал първи на местопрестъплението.

— Но от друга страна по онова време е бил още униформен полицай, обикновен патрулен. Не може да се каже, че случаят е бил възложен на него или нещо от този род — той допи бирата си и побутна пликчето с чипс към Карен.

— Знам. Но вероятно се чувства по-свързан с този случай, отколкото с останалите в списъка ни. Въпреки всичко ми се стори странно, когато го видях да рови из папките ми. Обикновено по това време отдавна си е тръгнал. Явно се стресна ужасно, когато проговорих. Беше толкова погълнат от заниманието си, че изобщо не ме чу, когато влязох.

Фил взе чашата си, която барманът бе напълнил отново, и отпи.

— Наскоро е посетил брата на убитата, нали? И му е казал за изчезналите доказателства?

Карен тръсна ръка като човек, изразяващ задоволство, че се е отървал от нещо неприятно.

— Откровено казано, му бях много задължена, че ме отърва от тази задача. Не мога да твърдя, че мисълта за такъв разговор ме изпълваше с възторг. „Здравейте, сър, дойдох да ви кажа, че сме забутали някъде доказателствата, с помощта на които бихме могли да открием най-сетне убиеца на сестра ви. Неприятна история, но нали знаете, случват се и такива неща“ — тя направи гримаса. — А как върви твоята работа?

Фил сви рамене.

— И аз не знам. Мислех, че съм се добрал до нещо, но току-виж и то се оказало фалшива следа. А на всичкото отгоре местният депутат непрекъснато ми досажда с дрънканиците си за защита на човешките права. Навряхме си таралеж в гащите с тези студени досиета.

— Имаш ли нов заподозрян?

— Имам даже трима. Но ми липсват убедителни доказателства. От лабораторията още не са ми изпратили резултатите от ДНК-тестовете. А това е единственият шанс следствието да се придвижи нанякъде. Ами ти? Кой според теб е убиецът на Роузи Дъф?

Карен разпери ръце.

— Имам свободен избор между четирима.

— Наистина ли мислиш, че е бил един от студентите, които са я открили?

Карен кимна.

— Всички косвени доказателства сочат към тях. А има и още нещо — тя помълча в очакване той да зададе някакъв въпрос.

— Добре де, Шерлок. Успя да ме заинтригуваш. Та какво е още нещото?

— Психологическите характеристики на убийството. Когато става дума за ритуално убийство или за работа на сексуален маниак, психиатрите винаги ни обясняват, че извършителите действат серийно. Човек би очаквал поне два неуспешни опита за убийство преди същинското престъпление.

— Както е било с Питър Сътклиф? 8 8 Питър Сътклиф, известен като Йоркширския изкормвач, през 1981 г. е признат за виновен в убийството на тринадесет жени и упражнено насилие над седем други — Бел.прев.

— Именно. Той не се е превърнал в Йоркширския изкормвач само за един ден. Което ни връща към втория аргумент. Хората, които убиват, за да получат сексуално удовлетворение, приличат донякъде на баба ми — непрекъснато повтарят едно и също.