Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Сигурно е така. Откраднали лендроувъра на някакво момче, което живеело с тях, и същата нощ кръстосвали с него насам-натам.

— Защо не са били обвинени в кражба? — попита Макфадън.

— Добър въпрос, на който никой никога не даде смислен отговор. Вероятно пак по същата причина — да не се говори лошо за университета. А може ченгетата да не са искали да се занимават с дребни обвинения, преди да успеят да докажат основното. Това би означавало да признаят собствената си безпомощност.

Той остави чашата си на масата и започна да изброява на пръсти.

— Така че те не разполагат с истинско алиби. Имали са възможно най-подходящата кола, с която са можели да пренесат тялото в онази виелица. Преди да отидат на купона, са пили тук. Познавали са Роузи. Ние с Колин бяхме убедени, че всички студенти са мухльовци, които само използват момичета като Роузи, за да си прекарват добре, и после, когато се появи подходящата съпруга, ги зарязват на мига. Роузи знаеше какво мислим по въпроса, затова и никога не би си признала, че ходи със студент. Единият от онези четиримата дори си призна, че е поканил Роузи на въпросния купон. А според това, което знам за някогашните лабораторни анализи, резултатите не изключват възможността спермата по дрехите на Роузи да е на Зигмунд Малкиевич, Дейви Кър или Том Маккий.

Той се облегна назад, изтощен от драматизма на продължителния си монолог.

— Нямало ли е други заподозрени?

Дъф сви рамене.

— Съществува, разбира се, загадъчният човек, с когото се е виждала. Но както вече казах, той може да е бил един от онези четиримата. Джими Лоусън имаше някаква тъпа идея, че я е убил някакъв идиот от онези, сатанистите — затова била оставена на онова място. Но така и не се намериха доказателства, които да подкрепят тази теория. Освен това, как би могъл някакъв непознат да се натъкне на нея. Тя надали би излязла да се разхожда в такова време.

— А вие как мислите, какво се е случило всъщност през онази нощ? — Макфадън не можа да се въздържи да не зададе този въпрос.

— Мисля, че тя се е виждала с един от онези студенти. Мисля, че на него му е писнало, защото не му е бутала. Сигурно я е изнасилил. Още да знам, може да са я изнасилили и четиримата. Когато са осъзнали какво са направили, им е станало ясно, че отиват на кино, ако я пуснат да си върви. Това щяло да съсипе блестящото им бъдеще и блестящите им дипломи. Затова са я убили.

Възцари се продължително мълчание.

Макфадън проговори първи.

— Не успях да разбера кои са тримата, които не са изключени от подозрение след анализа на спермата.

— Това никога не е ставало обществено достояние. Но е истина. Един от приятелите ми излизаше с едно момиче, които работеше в полицията. Тя беше от цивилните служители, но знаеше доста неща. Като се има предвид какво е било известно за четиримата студенти, начинът, по който полицията допусна следствието да замре, беше истинско престъпление.

— Не ги ли арестуваха?

Дъф поклати глава.

— Викаха ги на разпит, но от това нищо не излезе. Не, те са на свобода до ден-днешен. Като волни птички — той допи бирата си. — Ето, сега знаете как стоят нещата — той бутна назад стола си. Явно бързаше да си тръгне.

— Чакайте — каза Макфадън настоятелно.

Дъф го загледа нетърпеливо.

— А защо вие не сте предприели нищо по въпроса?

Дъф се отдръпна рязко, сякаш Макфадън го беше ударил.

— Кой казва, че не сме предприели нищо?

— Ами нали току-що казахте, че онези хора са свободни като волни птички.

Дъф въздъхна толкова дълбоко, че мирисът на бира достигна до ноздрите на Макфадън.

— Нямахме възможност да предприемем кой знае какво. Опитахме се да приклещим двама от тях, но ченгетата ни бяха вдигнали мерника. Бяха ни предупредили, че ако нещо се случи с някой от студентите, не те, а ние ще се озовем зад решетките. Ако ставаше дума само за нас двамата с Колин, нямаше да им обърнем никакво внимание. Но не можехме да причиним това на майка ни след всичко, което изстрада. Затова се отказахме — той прехапа долната си устна. — Джими Лоусън все повтаряше, че това следствие няма да бъде приключено. Един ден, така казваше той, човекът, който е убил Роузи, ще си получи заслуженото. И аз наистина бях повярвал, че това ще стане сега, когато подновиха следствието — той поклати глава. — Толкова по-зле за мен. — Този път той стана решително. — Аз спазих моята страна на споразумението. А сега вие трябва да спазите вашата. Стойте настрана от мен и близките ми.