Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Да започваме тогава — каза той. — Какво всъщност ви е известно?

— Порових се из архивите на вестниците. Освен това открих едно описание на случая в една документална книга за неразкрити престъпления. Но там се цитират само голи факти.

Дъф отпи от бирата си, без да откъсва очи от Макфадън.

— Факти? Да, възможно е. Но никой не споменава истината. Защото не е позволено да наричаш хората убийци, преди съдебните заседатели да ги провъзгласят за такива.

Макфадън почувства как пулсът му се ускорява. Като че ли подозренията му щяха да се оправдаят.

— Какво искате да кажете? — попита той.

Дъф си пое дълбоко дъх и издиша бавно. Очевидно разговорът не му беше приятен.

— Ще ви разкажа цялата история. Роузи е била на работа тук вечерта, преди да умре. Тук, зад онзи тезгях. Понякога идвах да я прибера с колата, но онази вечер не дойдох. Беше ми казала, че отива на купон, а после се оказа, че е имала среща с някого. Всички знаехме, че има някакъв нов приятел, но тя не искаше да ни каже кой е. Потайна си беше нашата Роузи. Но ние двамата с Колин подозирахме, че тя го крие, защото се опасява, че няма да го одобрим — Дъф се почеса по брадичката. — Вярно е, че когато ставаше дума за сестра ни, лесно налитахме на бой. Особено пък след като забременя… е, да кажем, не бихме искали да налети на поредния мухльо.

Така или иначе, тя си тръгнала оттук, след като приключили работа, но никой не видял човека, с когото се е срещнала. Просто като че ли през следващите четири часа е изчезнала от лицето на земята — Брайън Дъф стисна чашата си толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. — Към четири часа сутринта четирима студенти, които се прибирали у дома доста пияни, се натъкнали на тялото й, в снега на Халоу Хил. Това е официалната версия — натъкнали се случайно на умиращата — той поклати глава. — Но тя е била на такова място, че човек не би могъл да се натъкне на нея „случайно“. Това е първото, което не бива да забравяте.

Била намушкана с нож в стомаха. Ударът бил само един, но жесток. Раната била дълбока, разрезът — дълъг — Дъф присви рамене, сякаш за да пропъди спомена. — Умряла от загуба на кръв. Който и да е убиецът, той я е отнесъл там, на хълма, и я е захвърлил като чувал с боклук. Това е второто, което не бива да забравяте.

Гласът му беше сух и отривист, очевидно изминалите двайсет и пет години не бяха намалили мъката му.

— Казаха, че най-вероятно е била изнасилена. Опитаха да пробутат и версията, че можело да става дума за по-груб секс, но аз не им повярвах нито за миг. Роузи си беше научила урока. Не се чукаше с момчетата, с които излизаше. Ченгетата се опитаха да изкарат, че ни е лъгала. Но ние с Колин си поговорихме с всички, с които се виждаше, и те до един се заклеха, че не са я чукали. Вярвам им, защото не сме ги галили с перце. Е, разбира се, имало е това-онова, духала им и така нататък. Но не позволявала да се стига докрай. Така че трябва да е била изнасилена. Намериха по дрехите й следи от сперма — той изпръхтя презрително. — Още не мога да повярвам, че тези тъпи копелета са затрили доказателствата. Само това щеше да им бъде достатъчно — ДНК-анализът щеше да реши всичко.

Той отпи от бирата. Макфадън мълчеше, целият напрегнат като ловно куче, надушило дивеч. Опасяваше се, че с някоя дума би нарушил хода на разказа.

— Ето какво бяха сторили със сестра ми. Искахме да разберем кой е виновникът, но шибаните полицаи нямаха и най-бледа представа. Поговориха с четиримата студенти, които я бяха открили, но така и не ги подложиха на истински разпит. Нали ви е ясно какво представлява този град? За университета лошо не се говори. А навремето беше още по-зле.

Алекс Гилби, Зигмунд Малкиевич, Дейви Кър и Том Маккий. Не забравяйте тези имена. Това са четиримата студенти, които открили Роузи. Четиримата, които били целите оплескани с кръвта й, когато дошла полицията, но имали, така да се каже, законно оправдание за това. Ако питате къде са били по време на решаващите четири часа, единственият отговор е, че били на купон. Някакво пиянско студентско събиране, на което никой не е в състояние да каже със сигурност къде е бил другият. Можели са спокойно да излязат и да се върнат, без никой да разбере. Кой би могъл да твърди със сигурност, че не са били на купона само през първия половин час и може би в продължение на около час, преди да си тръгнат? При това са ползвали и имали и достъп до кола — карали един лендроувър.

Макфадън го изгледа учудено.

— Това не се споменава никъде.