Норма Бейшър - Игра на богове

— Не ме доведе тук, за да ми разказваш за конете си — пресече го Мередит с досада. — Казвай каквото си намислил и да приключваме. Пътят до Манхатън е дълъг. Нямам време за губене.

Той се усмихна.

— Гневът ти би трябвало да ме стимулира — отбеляза той непринудено. — Все пак гневът е за предпочитане пред безразличието. Поне изпитваш някакво чувство към мен, макар не онова, което бих искал.

— Доставя ли ти удоволствие да ми се присмиваш?

Внезапно лицето му застина в сериозно изражение.

— Не — отвърна той честно. — Цялата тази история въобще не ми харесва. Никак не съм доволен, че не желаеш да се виждаш и да говориш с мен. Както и че не ми даваш възможност да ти обясня за проклетата снимка!

— Не ми дължиш никакви обяснения — рече тя хладно.

— Всички онези неща, които си казахме онази вечер на летището… Вече нищо ли не значат за теб?

— Значеха прекалено много. Но очевидно не и за теб.

Той пристъпи напред и плъзна длани по раменете й.

— Отидох в Рим, за да се срещна с Манети. Запознах се с дъщеря му на един обяд. — Говореше тихо. — Поканих и двамата на вечеря. Карло имаше ангажименти, но дъщеря му прие. Нямаше как да се измъкна, без да я обидя.

— Не изглеждаш особено нещастен на снимката.

— Дона Манети е много млада и неопитна — продължи той. — Прилича на оранжерийно цвете. Увлече се като ученичка по мен…

— Не прилича много на ученичка — изсмя се Мередит пресилено.

— Остави ме да довърша. Естествено, пихме вино на вечерята, но тя попрекали. Когато ни заснеха, бе доста отнесена. Опитвах се да я убедя, че трябва да я изпратя.

— До чия къща? — попита Мередит саркастично.

— Не съм спал с нея, Мередит.

— Няма значение дали си го сторил, или не.

Съзнателно избягваше погледа му — не желаеше той да види болката в очите й.

— Нима?

Тя не отвърна.

— Погледни ме, Мередит — настоя той. — Погледни ме ми кажи, че наистина няма значение, че не те интересува. Кажи ми, че породилото се помежду ни преди това не означава нищо за теб.

Тя вдигна глава.

— Добре — гневно подхвана тя. — Има значение! Искам да ме обичаш, както аз те обичам!

Очите й се впиха в неговите — двамата стояха втренчени един в друг. Той се наведе и нежно я целуна. Мередит се отдръпна и го погледна отново.

— Бях толкова сигурна, че те познавам.

— Познаваш ме по-добре от всеки друг — увери я той и отново започна да я целува.

— Чувствам се като молец, прелетял прекалено близо до пламъка на свещ — промълви тя.

Усмивката му беше тъжна.

— Въпросът е кой от двама ни е молецът и кой — пламъкът.

— Не искам да се опаря отново.

— Дай ми шанс, Мередит. Дай шанс на двама ни — настояваше той. — Ще се получи. Ние сме родени един за друг.

— И аз някога мислех така.

— Имам къща наблизо — неочаквано смени темата той. — Възнамерявах да остана до края на седмицата. Ела с мен. Дай ми възможност да ти докажа, че любовта ми към теб е истинска.

— Не мога… Чакат ме задачи… свързани с предаването…

— И аз имам задачи — увери я той, — но първата ни задача е да бъдем заедно.

— Опитай се да обясниш това на продуцента ми — въздъхна тя уморено.

Александър се замисли за миг.

— Обади му се, когато пристигнем — предложи той. — Кажи му, че съм разрешил да заснемеш интервюто в Саутхамптън, защото ще бъда там през седмицата. Да изпрати операторски екип в четвъртък или петък. Така ще прекараме насаме няколко дни.

— Не знам…

Погледна я право в очите.

— Обичам те, Мередит. Не желая да те загубя.

— Нямам други дрехи, нито…

— В селото има магазини.

Тя се поколеба за миг.

— Ти май имаш отговор за всичко, а?

— За всичко — обяви той и взе ръцете й в своите, — освен за единственото, най-важното за мен.

Къщата на Александър в Саутхамптън, разположена насред десет акра внимателно поддържани морави с изглед към Атлантическия океан, се оказа елегантна постройка с петнадесет спални — всичките с високи тавани и френски прозорци. Ако трябва да се изброяват „подробностите“ — както се изрази той, — редно беше да се отбележат широката тераса, обърната към имението, плувният басейн, сауната, винарската изба, солариумът с овален покрив и салонът за музика. Зад къщата се намираха конюшните за конете му за поло и помещенията за прислугата. Мередит с изненада установи колко много се различава вътрешното обзавеждане тук от изчистения модерен интериор в апартамента му в Олимпик тауър. Мраморните камини във всекидневната, библиотеката и главната спалня, украсените с витражи прозорци, дърворезбата по стълбището и декоративните греди в някои от помещенията напомняха за друга епоха. В пълна хармония с тях бяха меките удобни столове и дивани, многобройните, добре аранжирани антики и картини от импресионистите по стените. Стенният часовник в библиотеката — поне стогодишен — отмерваше съвсем точно времето.