• Пожаловаться

Клифърд Саймък: Избор на богове

Здесь есть возможность читать онлайн «Клифърд Саймък: Избор на богове» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Клифърд Саймък Избор на богове

Избор на богове: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Избор на богове»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Клифърд Саймък: другие книги автора


Кто написал Избор на богове? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Избор на богове — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Избор на богове», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Клифърд Саймък

Избор на богове

1.

1 август 2185.


И така, започваме отново.

Всъщност, започнахме отново преди петдесет години, но тогава не го осъзнавахме. Известно време хранехме надежда, че на Земята са останали повече хора и че можем да започнем, оттам където бяхме спрели. Надявахме се, че след като веднъж шокът премине и сме в състояние да мислим по-ясно и да планираме по-мъдро, някак си ще съумеем да се опрем на онова, с което разполагаме. В края на първата година би трябвало вече да сме разбрали, че това е невъзможно, а в края на петата — да сме готови да го признаем. Но не бяхме. В началото отказвахме да погледнем истината в очите, а когато се наложи да го направим, една неразумна и упорита вяра ни пречеше да го признаем. Старият начин на живот не можеше да бъде възстановен. Бяхме твърде малко и никой нямаше специални познания, а старата техника беше извън строя и бе невъзможно да я възстановим. Беше твърде сложна и специализирана, твърде разнообразна, за да бъде възстановена и поддържана без наличието на многобройна работна ръка с подходящи знания и умения, нужни не само за да се управлява самата техника, но и за да се произвежда енергията, която тя поглъща. Сега не сме нищо повече от паразити, препитаващи се от трупа на миналото. Някой ден, обаче, ще стигнем до самия му скелет, а накрая ще трябва да разчитаме само на себе си. С годините ние възстановяваме или преоткриваме някои от старите основни технологии, пригодени за един по-прост начин на живот, и се надяваме тези основни, елементарни умения да ни предпазят от деградацията и превръщането ни в диваци. Никой не знае какво всъщност се случи. Това, разбира се, не възпира някои от нас да градят теории и да се опитват да го обяснят. Бедата е, че всички те се свеждат до прости догадки, изградени върху всякакъв род метафизични схващания. А съществуват само два много простички факта и първият от тях е, че преди петдесет години, през юли, по-голямата част от човешката раса изчезна или бе отведена някъде. От население над осем милиарда, което наистина е внушителна цифра, сега са останали най-много няколкостотин души. В къщата, където седя и пита тези редове, има шестдесет и седем човешки същества. Те са толкова много, защото в нощта, когато това се случи, бяхме поканили близки и познати да отпразнуваме пълнолетието на нашите двама внука близнаци Джон и Джейсън Уитни. От индианците край езерото Лийч може би са останали около триста, макар че рядко ги срещаме, тъй като те, несъмнено щастливи от развоя на събитията, отново се бяха върнали към старите си племенни традиции и странствания, или поне на мен ми се струва така. От време на време до нас стигат слухове за оцелели групи хора (слуховете обикновено ни донася някой бродещ робот), но когато тръгнем да ги търсим, никога не ги откриваме, нито пък намираме следи, че въобще са били там. Това, разбира се, не доказва нищо. Близко до ума е, че някъде на планетата трябва да има и други оцелели, макар и да нямаме представа къде точно. Вече не ги търсим, дори и когато слуховете зачестят, защото ни се струва, че всъщност не се нуждаем от тях. През изминалите години започнахме да изпитваме удовлетворение от рутината на селския живот.

Роботите все още са тук на Земята и ние нямаме представа колко са на брой. Трябва да са останали всички роботи, които изобщо са били създадени. Те не изчезнаха или не бяха отведени, както се случи с човешката раса. През изминалите години някои от тях се настаниха при нас, като поеха дребната домакинска шетня и всички обслужващи дейности, осигуряващи ни удобство, и в действителност се превърнаха в част от нашата общност. Случва се някои от тях да ни напускат, понякога и да се запиляват нанякъде, но има и случаи, когато се появяват нови и те или остават при нас завинаги, или се задържат поне за известно време. На незапознатия със ситуацията може да му се струва, че роботите са работната сила, от която се нуждаем, за да поддържаме в действие поне един малък сектор от по-жизненоважната стара техника. Възможно е роботите да могат да усвоят необходимите умения, но трудността идва от това, че няма подготвени хора да ги обучават. Но дори и да имаше, изпитвам съмнение, и то доста основателно съмнение, че това би решило проблема. Роботите не притежават технологична мисъл. Не са били създадени с такава цел. Те са създадени да крепят човешката гордост и суета, да отговорят на странния копнеж, който, изглежда, е присъщ на човека — нуждата от други човешки същества (или разумни копия на човешки същества), които да задоволят неговите потребности, роби, над които да доминира, същества, над които да упражнява властта си и по този начин да си изгражда лъжливо чувство за превъзходство. Роботите бяха произведени, за да служат като готвачи, градинари, икономи, камериери, лакеи (никога не можах да си изясня какви точно са задълженията на лакея) — прислуга от всякакъв вид. Те бяха слугите и робите, низшите придружители, които казваха само „да“. Мисля, че в известен смисъл, служейки сега на нас, те все още си остават роби. Въпреки че се съмнявам роботите да възприемат положението си като робство. Тяхната ценностна система, макар и изградена с посредничеството на човека, не се покрива напълно с човешката. Те ни служат доброволно и изпълнени с благодарност, че им позволяваме да го сторят, те ни натрапват своите услуги, явно доволни, че са си намерили нови господари. Такова е положението, що се отнася до нас. При индианците нещата стоят по-различно. Роботите не се чувстват спокойни в присъствието на индианците, а индианците, от своя страна, гледат на тях с чувство, граничещо с ненавист. Тъй като белият човек винаги се е занимавал с машини, ние с готовност ги приемаме като част от цивилизацията ни. За индианците те са нещо нечисто, отвратително и враждебно. Те не искат да имат нищо общо с тях. Всеки робот, попаднал в индиански лагер, бива прогонван начаса. Неколцина роботи служат при нас, но освен тях сигурно съществуват още много хиляди. Тези, които не са около нас, свикнахме да наричаме диви роботи, макар и да се съмнявам, че това определение им подхожда. Често пъти, от нашия прозорец или докато седим или се разхождаме във вътрешния двор, виждаме групи диви роботи, устремени нанякъде, сякаш призовани от неотложна работа или преследващи някаква важна цел. Досега не сме могли да разберем каква е тази тяхна работа или цел. Наистина, от време на време до нас достигат истории за тях, но това са истории без доказателства и затова не заслужават да ги повтарям тук.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Избор на богове»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Избор на богове» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Клифърд Саймък
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Клифърд Саймък
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Клифърд Саймък
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Клифърд Саймък
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Клифърд Саймък
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Клифърд Саймък
Отзывы о книге «Избор на богове»

Обсуждение, отзывы о книге «Избор на богове» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.