Норма Бейшър - Игра на богове

— Току-що изхаби цяла бутилка първокласно шампанско — обяви тя поруменяла.

— Напротив — засмя се той. — Много ти отива.

Втренчиха се един в друг, обзети от усещането, че се любят с очи. Той се приближи бавно, разкопча блузата и я смъкна от раменете й. Отдолу Мередит беше гола. Целуна я нежно, отпускайки я внимателно върху възглавниците. Бавно облиза капките шампанско, стичащи се между гърдите й; само на моменти вдигаше глава, за да я целуне отново. Устните му не се откъсваха от топлата стегната кожа на тялото й, от щръкналите зърна на гърдите, по които прокара език. Продължи да вдига глава от време на време, за да я целува.

— Обичам те — прошепна той, докато дърпаше надолу ципа на джинсите й, за да ги смъкне. — Остави ме да ти покажа колко много те обичам…

— О, да! — едва промълви тя. — Люби ме, Александър…

Разкопча ризата му и се залови с колана на панталоните, а в това време устните му търсеха нейните, разгорещени от желание. Тя го погали по косата, докато той си играеше с гърдите й. Ръката му се плъзна между краката й и я докосна предпазливо. Телата им се преплетоха върху възглавниците — и двамата се възбуждаха с целувки и ласки. Мередит плъзна ръка между телата им и напипа набъбналия му член. Първоначалното й нежно галене ставаше все по-страстно. Той легна по гръб, стенейки от удоволствие — възбудата му нарастваше и ставаше почти непоносима.

— Наистина те обичам — прошепна тя. — Отне ми дълго време да го осъзная, но… много те обичам.

Сведе лице към неговото и го целуна с копнеж. Той отново я докосна между краката и я доведе до оргазъм с ръка. Тя се претърколи по гръб, все още потреперваща от възбуда, и той проникна в нея. Веднъж попаднал вътре, започна да се движи по-бързо, по-настойчиво, а бедрата й се вдигаха нагоре в стремеж да го пресрещне. Усети как той потрепери при своя оргазъм и точно тогава тя стигна до втори. Стаята се завъртя пред очите й, когато той се отпусна върху нея, и макар че едва дишаше, отново я целуна.

Дълго време лежаха неподвижни. Александър, заровил лице в шията й, нашепваше ласкави думи. Най-сетне се изправи на лакти и я погледна в лицето, огряно от светлината на загасващия огън.

— Никога не съм любил досега… — прошепна той и отметна кичур от лицето й. — До тази вечер никога не съм любил истински. Не съм си представял, че има такава разлика между секса и любенето.

По лицето и в блясъка на тъмните му очи се четеше удивление от новооткритите чувства. Никога не си бе представял, че подобни емоции са възможни. Сякаш животът му не бе напълно завършен, докато тя не се превърна в част от него. Тя го научи да се смее. Дотогава той не осъзнаваше, че е способен да го прави. Тя го караше да мисли за нещо друго, освен за бизнеса, да се наслаждава просто на факта, че е с нея.

— И аз — сподели Мередит нежно, наслаждавайки се на усещането да го докосва.

Никога не бе допускала за възможно да изпита подобна радост в ръцете на известен с похожденията си сред жените мъж като Александър Киракис, но тя бе открила една част от него, за която никой не подозираше. В прегръдките му се чувстваше понесена от такива силни емоции, от които дъхът й секваше. — Всички тези пропуснати месеци… — прошепна тя. — Колко жалко…

Той се засмя.

— Опитвах се да те убедя, любов моя, но ти си доста упорита понякога. — Целуна я по челото, по върха на носа, по устните. — Но сега вече няма значение. Заслужаваше си да изчакаме, нали?

— Определено.

Погледна го със сияещи очи.

Той я прегърна и зарови лице в шията й.

— Ще ми се да те държа така завинаги и никога да не те пускам…

На следващото утро Мередит се събуди и откри, че Александър лежи зад нея, прегръща я и нежно целува тила й. Тялото му бе плътно прилепнало към нейното. Почти не помнеше как снощи я отнесе на ръце горе. Любиха се отново и отново, а когато и двамата вече останаха без сили, той я пренесе в спалнята си и заспаха прегърнати. Това бе най-невероятната нощ в живота й.

— Добро утро! — промълви той. — Събудих ли те?

— Не знам — отвърна тя полушеговито. — Това ли се опитваше да сториш?

— Само от половин час.

Тя се обърна да го погледне. Той се надигна на лакът и й се усмихна.

— Нощта — промълви Мередит — бе като невероятен, красив сън. Почти се страхувах да се събудя.

Александър продължаваше да се усмихва.

— Беше самата действителност, уверявам те. — Целуна я нежно. — Буден съм от зори. Лежа и се мъча да измисля поне една причина да не се връщаме в Манхатън. — Докосна косата й. — Никога не съм бил суеверен, но сега ме е страх да те върна вкъщи, за да не разруша магията.