Взря се в отражението си в огледалото — изуми се от образа си. За една нощ се беше превърнала в съвършено друга жена. Лицето й сияеше от страст, очите й грееха, скулите й руменееха. Все издайнически признаци за влюбена жена, помисли си тя. След нощта, прекарана в бурен секс, лицето й бе необичайно оживено.
Следващите три дни минаха бързо, несравнимо по-бързо, отколкото им се искаше. Бяха безкрайно изненадани от откритието, че въобще не бързат да се върнат към обичайния си начин на живот, който водеха в Манхатън. Отдадени един на друг и на новооткритата си любов, не мислеха за света извън пределите на убежището им в Саутхамптън. От нощта, когато се любиха за пръв път, започнаха да се наслаждават на идиличен живот, който нямаше нищо общо с бесния ритъм в Манхатън. Прекарваха всеки миг заедно. Правеха дълги разходки, говореха, споделяха мечти, изследваха дълбините на душите си. Плуваха в океана и се любеха по плажа на лунна светлина. Яздеха всяка сутрин, а понякога и надвечер. Обядваха на терасата, а вечеряха под светлината на свещи в изисканата трапезария. След вечеря изгасваха осветлението и слушаха музика пред лумтящия в камината на библиотеката огън, Александър, откри че Мередит, обожаваше класическата музика. Притежаваше не само огромна колекция от записи, но и съвършена уредба, която възпроизвеждаше музиката, сякаш се изпълняваше на живо. Вечерите неизменно завършваха със секс на пода пред камината, а после Александър я отнасяше до спалнята си, където заспиваха в прегръдките си.
Мередит намираше у Александър всичко, което искаше, от което се нуждаеше. Беше привлекателен, чаровен и богат, но това беше само външната представа. Той проявяваше изключителна нежност, привързаност и разбиране, оказа се и неочаквано романтичен, както и страхотен любовник. Беше първият мъж, който я обичаше безрезервно и не се опитваше да я промени. Не само приемаше амбициите й, но и ги насърчаваше. Самият той го подчерта: жена без темперамент не го привличаше. Нещата са прекалено хубави, за да са истински, мислеше си тя опиянена.
Рано в петък сутринта пристигна екипът на Ай Би Ес да заснеме интервюто и останалите кадри за предаването. Докато подреждаха оборудването в библиотеката, Мередит се качи горе да види защо се бави Александър. Намери го пред голямото огледало в спалнята — оправяше си вратовръзката.
— Първо искат да заснемат външните кадри.
Тя влезе в спалнята и затвори вратата.
Извърна се да я погледне.
— До момента никога не съм допускал хора от медиите в имението, да не говорим за къщата — сподели той. — Сега го правя единствено за теб.
Тя прекоси стаята, застана до него и го хвана за ръце. Целуна го нежно по бузата.
— Знам, че не ти допадаше идеята да направим записа тук — прошепна тя. — Съзнавам, че прие само и само да прекараме още време заедно.
— И да осигуря успеха на предаването ти — подчерта той.
— И да ме убедиш, че наистина се обичаме.
Очите им се срещнаха. Изражението му беше сериозно.
— Направи нещо за мен — помоли той тихо.
— Каквото поискаш — увери го тя без колебание.
Обгърна я с ръце.
— Ожени се за мен този уикенд, преди да се върнем в Манхатън — прошепна той дрезгаво. — Не желая да чакам нито секунда повече.
— Нито пък аз — допълни тя весело. — Е, не може да се каже, че само чакаме, нали?
Екипът засне имението: следваше Александър и Мередит в конюшните, по моравата, в къщата. Пред камерата Александър показа на Мередит конете си за поло и разказа защо е купил имението.
— Предаването ще стане страхотно! — сподели Мередит в една от паузите. — Поиска да промениш обществения си имидж и ще го постигнеш. Когато се излъчи хората ще видят част от теб, за която никога не са подозирали!
Заснеха самото интервю в библиотеката. Мередит убеди Александър какво предимство за него е да сподели как се е чувствал в сянката на легендарния си баща да понася напрежението и неудобствата непрекъснато да го сравняват с него. Съзнаваше, че подобен изключително личен подход ще затрудни затворен човек като Александър, а обсъжда интимните си чувства пред камерата, но същевременно не се съмняваше в ефекта, така желан от него. Пред света щеше да се покаже човешкия облик на мъж, смятан буквално за непобедим.
Ако друг журналист вземаше интервюто, подобно обсъждане би било изключено — Мередит го съзнаваше отлично. Но понеже бяха любовници и той й имаше доверие, му беше по-лесно да се разкрие, да говори пред камерата толкова дълбоко интимни неща.
Читать дальше