Нийл Геймън - Американски богове

Това е белетристична творба, а не пътеводител. В нея географията на Съединените американски щати не е изцяло плод на въображението: много от забележителностите в книгата могат да се посетят, пътеките в нея могат да се извървят и пътищата — да се нанесат върху картата; аз обаче съм си позволявал и волности. По-малко, отколкото вероятно предполагате, но все пак волности.

Нито съм искал, нито съм получавал разрешение да използвам реално съществуващи места, които присъстват в разказа: очаквам собствениците на Каменния град и на Къщата върху скалата, както и ловците, собственици на мотела в центъра на Щатите, да се изненадат точно както всички останали, че имотите им се появяват тук.

Не съм посочил къде точно се намират много от местата в книгата, например град Лейксайд и фермата с ясена на един час път южно от Блаксбърг. Ако искате, можете да ги потърсите. Дори е възможно да ги намерите.

Освен това се разбира от само себе си, че в книгата всички хора, живи, мъртви и всякакви други, са измислени или са вместени в измислена среда. Истински са само боговете.

Шадоу 4 4 Букв. „Сянка“ (англ.). — Б. пр. беше лежал в затвора три години. Беше доста едър, имаше вид на човек, с когото по-добре да си нямаш взимане-даване, затова най-големият му проблем бе как да убива времето. Поддържаше се във форма, усвояваше фокуси с монети и често мислеше колко много обича жена си.

Най-хубавото — според Шадоу може би единственото хубаво нещо — на това да лежиш в затвора бе чувството на облекчение. Чувството, че не може да паднеш по-ниско и че си слязъл на дъното. Не се притесняваше, че могат да го заловят, защото вече го бяха заловили. Не се плашеше какво ще му донесе бъдещето, защото миналото вече му го беше донесло.

Беше стигнал до извода, че не е важно дали си извършил онова, заради което са те осъдили. От опит се бе убедил, че всеки, когото срещаше в затвора, е обиден от нещо: винаги имаше нещо, което властите не бяха разбрали, нещо, за което твърдяха, че си извършил, макар че ти изобщо не си го правил, а и да си го направил, не е било точно така, както твърдят те. Важното бе, че са те хванали.

Беше го забелязал през първите няколко дни, когато всичко, от жаргона до гадната храна, беше ново. Въпреки неудобствата и вцепеняващия ужас да лежиш в затвора Шадоу изпитваше огромно облекчение.

Опитваше се да не говори прекалено много. Някъде в средата на втората година изложи теорията си пред своя съкилииник Лайсмит 5 5 Букв. „Лъжесмит“ (англ.). — Б. пр. , по прякор Тъжния, дребен мошеник родом от Минесота.

Върху устните му, целите в белези, се появи усмивка.

— Да — рече той. — Така е. Още по-хубаво е, ако си осъден на смърт. Точно тогава си спомняш вицовете как на някой му надянали примката и той си изул сандалите, понеже приятелите все му повтаряли, че ще си умре със сандали.