Благой Рангелов: Богове

Представете си една Вселена, чиито обитатели са се развили до такава степен, че са достигнали максимума на своето съществуване. Те покорили пространството и времето. Разкрили всички закони, на които е подчинена Вселената им. Открили най-малките частици в нея. Стигнали до всички нейни кътчета, кръстосвайки пространството. Превръщали материята в енергия и енергията в материя. Те самите отдавна се били освободили от истинските си материални тела. За Тях не било проблем да се материализират в каквито телесни форми си пожелаели. Вършели каквото искат. За Тях нямало ограничения. Те дори направили така, че Вселената им да не си променя размерите, както другите около Тях, тъй като Вселената им вече отивала към своя край (или към своето ново начало). Нямали нужда от нищо за да продължат своето съществуване. Те били ВЕЧНИ.

След като изцяло изучили собствената си Вселена, решили да изследват тези около Тях — единственото, което им останало да вършат. Обикаляли от Вселена на Вселена. Изучавали законите, които ги направлявали. Събирали информация. Носейки се из тях, Те попадали на най-различни Вселени. Натъквали се на зараждащи, намирали умиращи. Те самите само предполагали какво е било в началото на сътворението на Тяхната Вселена. Били много доволни когато разбрали, че теориите им били верни до последния детаил. Откривали Вселени подобни на Тяхната, които не им били толкова интересни. Въпреки това от тях също събрали доста ценни данни. Попадали на Вселени с изключително странни закони. Те будели най-голям интерес у Тях, тъй като криели много загатки. Но и това не било проблем, защото Те можели всичко.

И продължавали да търсят. А те търсели същества, които да притежават висша форма на интелект или дори такива, които не са достигнали такъв стадий от развитието си. Търсели, търсели… Но и така не могли нищо да открият. След много продължително (дори и за Тях) търсене, почти вечност, с разочерование открили, че са единственият висш разум, който съществува в границите на упознатите Вселани. А, уверявам ви, те са огромно количество — можеби почти всички които съществуват. Въпреки, че познавали законите на всички Вселени, в които били, така и не могли да разберат защо са единствени. Някои Вселени имали странни закони и било невъзможно за създаване на условия за живот. В едни пък нещата се развивали прекалено бързо, а в други много бавно. Твърде често попадали на места, при които малко не достигало, за да се създадът предпоставки за живот, но нищо повече. Тези неща много ги озадъчили.

Накрая след като изчерпали всички възможности, решили Те самите да си създадът Вслена. Така и направили. Направили Вселената с възможно най-интересните закони, за които са се сетили (или които били срещали). Избали най-подходящите закони, но същевременно различни от тези на Тяхната Вселена. Използвали много енергия, за да направят голяма Вселена — една от най-големите. Това увеличавало шанса за възникване на живот.

Първоначално всичко вървяло добре. Енергията се превръщала материя. В началото Вселената се разширявала изключително бързо. Заедно с това материята се разсеийвала. Започнало бавно успокояване и изстиване на Вселената. Постепенно частиците се свързвали, като образували стабилни структури, които от своя страна се свързвали в по-големи форми. Материята не била равномерно разположена. Така се формирали различни участъци, от които започнали да се образуват по-големи и по-малки обекти, които се различавали по форма и по състав.

Не им останало нищо друго освен да чакат. Все пак вече били свикнали. И Те чакали и чакали… Чакали Вселената да достигне до такава степен, че да се зароди живот. На няколко пъти били на места, където съвсем малко не достигало. Но това било най-доброто, което успели да открият.

Тогава решили Те да се намесят. Отишли на едно от местата, където би могло да се появи живот и малко го видоизменили. Сега било почти сигурно, че ще се появят някакви, макар и прости, същества. Затова Те отново зачакали какво ще стане.

Отначало, като че ли потръгнало. Постепенно се получили някакви органични структури, които еволюирали и започнали да се променят. Става ли все по-големи и по-сложни, но били твърде примитивни. Въпреки това Те не се отчайвали, тъй като знаели, че пътят н еволюцията е дълъг. А организмите нараствали много бързо. Решили, че това е добре, но те не преставали да растат. А интелектът им бил все така нисш. Когато станали прекалено големи Те решили отново да се намесят, като ги премахнат. Тъй като не желаели да се намесват пряко, решили да предизвикат природен катаклизъм.