Фридрих Незнански - Отписаният

— Май не — каза тя. — Е, както винаги, мъжете ме оглеждаха. Непрекъснато си мисля къде искат да бръкнат — в чантата ми или под полата?

— На тебе все ти е весело — махна той с ръка. — Значи, докато те избират къде да бръкнат, ти правиш покупки? Няма що, вълнуващо.

— Е, все пак за някои съм по-привлекателна от чантичката си — обиди се тя. — Докато вървях към магазина, някакви мутри с бели манти от „Бърза помощ“ ми подвикнаха нещо и подсвирнаха. Направих се, че не се отнася за мен. Връщам се, те пак извикаха нещо и се засмяха.

— Весели момчета — съгласи се Павел. — А защо стоят там толкова дълго?

— Дошли са при някого. Докато горе оказват помощ, те чакат. Защо? Също ли е подозрително?

Павел не отговори. Вървеше мълчаливо и обмисляше. Дявол да го вземе, все така ли да подозира всички наоколо. Хлапакът не се представи в добра светлина. Стои и оглежда. А после ще доложи какво е видял. На кого ще доложи? Трябва да погледна.

— Къде е тази „Бърза помощ“? — попита той и долепи око до мерника.

— Какво държиш? — попита тя. — Дай да погледна…

Той й подаде мерника, ръцете й дори потрепериха и се отпуснаха, толкова й се стори тежък.

Павел погледна през прозореца.

— Не, оттук не се вижда — каза Ала.

— А откъде може да се види? — попита той.

— Ако е малко по-високо — отговори тя. — От другата страна на блока. Да не мислиш, че е за теб?

Точно така! — помисли той. Точно за мен. Напълно възможен вариант. Върви човек и изведнъж пред очите на хората — пада. И веднага се появява „Бърза помощ“, като цигулка в духов оркестър. Дотичват, пипат пулса, товарят в колата… Зяпачите дори не успяват да попитат нищо. И да огледат защо човекът пада изведнъж като покосен. Като от сърдечен пристъп.

А в главата му има дупчица. Или върху шията. Но никой не е чул изстрел, понеже е произведен отдалеч и със заглушител.

Павел хващаше с ожесточение детайлите — цевта, прицела, щракаше затвора, а тя го наблюдаваше, притиснала длан до устата си, но без да спре да дъвче. И само попита:

— Ти къде?

— Стой тук! — строго заповяда той. — И не се подавай. И спри да дъвчеш най-накрая. Та ти си прима!

Той уви сглобената винтовка със син парцал, пъхна в дулото приготвения бамбуков прът с влакно. Получи се пръчка за въдица. Сякаш отива да остави на вилата въдицата за следващото лято. Сложи в джоба на дънките два патрона. Помисли и добави още.

— Искаш да убиеш тези лекари ли? — попита по детски Ала.

— За какво? — попита той и вдигна глава. — Не убивам лекари.

Тя излезе след него на площадката. Той стоеше до асансьора.

Чуваше се как кабината се качва отдолу. И спря на техния етаж, макар той още да не беше я викал. Ала притисна гърба си до касата на вратата, като затули по навик устата си с ръка.

— Паша… — промълви едва чуто.

Той се огледа.

— Всичко ще бъде нормално! — отговори той.

В това време от асансьора излезе млада майка с дете.

— Ще влизате ли? — попита тя Павел, като придържаше вратата.

— А, да, благодаря — каза той и влезе.

На Ала й се стори, че настроението му се вдигна.

— Мамо, чичкото въдица ли носи? — попита момченцето. — А къде ще лови?

Ала се учуди малко, като видя, че кабината с Павел се изкачва нагоре. Когато се скри зад горната площадка, я изпълни огромното желание да види всичко със собствените си очи. Сега вече не се съмняваше, че „Бърза помощ“ не е пристигнала току-така. И сигурно Павел постъпва правилно за всичко. И за Валерик Сурков излезе прав. Защо не я последва? Защо остана на мястото си? Това момче ще свърши зле…

Тя дочака асансьора след Павел и слезе долу. После изтича към другия вход, като погледна бегло Валерик. И там, в другия вход, пак взе асансьора, за да се качи най-горе.

От прозореца на последния етаж вече се виждаше колата на „Бърза помощ“. Не разбираше защо Паша трябваше да се катери някъде на съвсем друго място… Сигурно е решил да се качи на тавана? Или на покрива…

На покрива Павел пропълзя чак до ръба на водосточната тръба и погледна надолу. Точно така, до входа на съседната кооперация е спряла „Бърза помощ“, до нея шофьорът седи на една пейка, чете вестник. Млад фелдшер разговаря с младичка сестра. Идилия! На която никой не обръща внимание, освен тези, които знаят откога са тук. Изобщо, мястото е подходящо. Като получат командата, могат бързо да стигнат до мястото, където на един човек неочаквано му е прилошало. И да го качат в колата. А после — Московска област е голяма. През пролетта ще намерят един скелет. Засега това са фантазии. Макар да приличат на истина. Ако свържем дългото висене на едно място на синчето на гримьорката със също толкова дългото пребиваване наблизо на екип от „Бърза помощ“. А в това време някой на паважа се гърчи, кръвта му изтича, блъснала го е кола…