Фридрих Незнански - Отписаният

В очите й гореше ненавист, примесена с надежда. Тя искаше да мъсти, както и преди.

— Дори не си мисли! Какъв двоен агент става от теб. Ще оставим всичко така.

— Тогава напускам, щом не ми вярваш.

— И те ще разберат, че са те разобличили — махнах с ръка. — Върви си в стаята и се оправи. И напиши за всичко, което се канеше да им предадеш. И което вече си предала. А ключа от сейфа сложи на бюрото. И да знаеш, както и да се оправдаваш, ти си ме предала. Но сега вярвам, че ще бъдеш най-преданият ми сътрудник. Това е. Върви.

Тя излезе мълчаливо. След минута Костя и Слава влязоха. Седяхме мълчаливо и неподвижно като гръмнати след случилото се току-що тук. И останахме така, докато се стъмни. После влезе Лара — бледа, с торбички под очите. Сложи мълчаливо листовете, изписани с неравен почерк. И също мълчаливо излезе.

Ние четяхме, предавахме си поред един на друг листовете, както преди това четохме събраните от Женя Клеймьонова документи.

— Какво й каза? — попита Костя.

— Какво можех да й кажа? — повдигнах рамене. — И моята работа не е чиста. Женска мъст… Предала ме, защото била вярна на чувството си.

— И това се случва — съгласи се Грязнов. — Само че ние с Костя нищо не сме видели, нищо не сме чули. Жал ми е за момичето, Турецки, да я пощадиш! Виж я как преживява…

Погледнах с благодарност приятелите си. И за кой ли път помислих: какво щях да правя без вас?

Московската криминална милиция. — Б.пр.

Дявол знае. (укр.). — Б.пр.

Май е у теб. (укр.). — Б.пр.

Парична единица в Украина, заменила съветските рубли. — Б.пр.

Украинки. — Б.пр.

Нищо не сме видели, нищо не сме чули. — Б.пр.

Родният дом (укр.) — Б.пр.

Централната улица на Киев. — Б.пр.

Дявол знае. Може и така да е (укр.). — Б.пр.

Бившият проспект „Калинин“ в Москва. — Б.пр.

Московски държавен институт за международни отношения. — Б.пр.

Пета точка в анкетите за постъпване на работа е свързана с националността. — Б.пр.

Регионално управление за борба с организираната престъпност. — Б.пр.