Фридрих Незнански - Отписаният

— По-лошо ще бъде с документите на Клеймьонова — рече замислено Кирил, като гледаше огъня в камината. — Пак твой фал! — и погледна към Аркаша.

— Кой е знаел, че предварително ще направи това? — започна да се оправдава той. — През нощта кацнала от Грозни, а на сутринта хукнала право в Главна прокуратура. Не сме взели под внимание, че е дала копията, а не оригиналите. Няма да прави копия през нощта, нали? Макар да е имала пет-шест часа… Истинските документи ги е криела в стар кладенец, опаковани в целофан. И ето че изплуваха…

— Откъде научаваш всичко? — попита Макс.

— Имам един човек — отвърна мъгляво Аркаша. — Не е задължително да го познавате… Това е гаранцията ми, в случай че решите да се отървете от мен, както от Серьожа Горюнов.

— Ето докъде стигнахме! — възкликна Макс и се обърна към Кирил. — Ето какво недоверие започна да разединява съвета ни!

— Което между другото започна да създава именно Серж — пророни Аркаша, като също гледаше към Кирил.

— Какво сте ме зяпнали всички? — възкликна той. — А кой говореше, направо бълнуваше: този човек не е от нашия кръг? Не чакай нищо хубаво от него! Всичко е вярно. Но вие, скъпи, забравихте, че точно от нашия кръг, сплотен от общото посещение на едни и същи елитни училища, да не говорим за специалните родилни домове, където сме се появили на света, може да се излезе само с краката напред! А Серж от самото начало беше за нас чуждо тяло. Признайте си с ръка на сърцето… Докато ни засипваше с идеи и беше техен генератор, който ни подхранва с бодрост и оптимизъм, беше добър за всички! А когато започна да досажда на нашето високомерие и кастовост, тогава стана излишен за всички! Поне сега си признайте това.

Макс и Аркаша се навъсиха.

— Както винаги, ти си прав — примирително рече Макс и притисна длан до лявата си гръд. — Нещо пак ме стяга… Та какви въпроси се канехме да обсъждаме днес?

В това време в стаята влезе жена му.

— Може ли малко по-тихо? Детето заспа. Вчера имаше температура, днес е малко по-добре.

— Върви — каза Макс на жена си. — Обещаваме да говорим по-тихо. Но ще се наложи да постоим още. Момчетата ще останат да нощуват, приготви им в моя кабинет, както винаги.

Те погледнаха след нея. Все същата походка на манекенка. Ще погледнеш, дори да не искаш…

— Никога не съм мислил, че ще се ожени за мен — въздъхна Макс, като изрази общото мнение. — Чудно, колко беше хубава… Наистина, също не от нашия кръг. — Той огледа внимателно приятелите си. — И много преживяваше, когато научи за гибелта на Серж. Със собствените си ръце бих убила този мерзавец, така казваше. Все питаше дали са намерили бандита или не.

Той направи пауза и пак огледа приятелите си.

— Допадаше й, че той също като нея е живял в комунални жилища и общежития, че се е измъкнал оттам със свои сили… — Макс говореше полугласно. — Може би и за нея си мислите: парвеню? Вмъкнала се в нашия кръг?

— Не разбирам накъде биеш? — прекъсна го Кирил и се намръщи. — Тя е твоя жена. Не се меси в нашите работи. Обича те. Уважава гостите и приятелите ти. Какво искаш?

— Сигурен ли си, че не е имала нищо с покойния? — Аркаша присви очи. — Серж си го биваше. Говоря като приятел. Той е спал с жената на Биатлониста. Стигнало се дотам, че тя избягала с него от мъжа си, а оня, без да му мисли много, заминал първо за Таджикистан, след това в Чечня. И ние получихме отмъстител. Изпозастреля нашите общи приятели…

— Вече сме го чували. — Кирил се намръщи и посочи на Аркаша с очи към Макс, чието лице се беше променило.

— Искаш да намериш друг довод, за да се примиря със смъртта на Серж? — избухна Макс. — Никога няма да стане това, ти знаеш. И убийството на Женя Клеймьонова не ми харесва. И това също трябва да го знаете!

— Не бива да се вълнуваш — отвърна Кирил със стиснати зъби. — При това ще събудиш детето си. — И така, да продължим, щом Макс съвсем не може да ни върне към дневния ред.

— Аз ще водя! — извика предизвикателно Макс. — Засега аз председателствам нашия съвет, който все повече заприличва на ЦК, както нашият тесен кръг — на Политбюро.

— Слава богу! — рече насмешливо Кирил. — Значи можем да продължаваме? Току-що обсъдихме аспект от нашата лична безопасност. Следващият въпрос. Само малко по-спокойно.

— Вече говорихме, че няма да е зле да потърсим още двама кандидати — каза Макс. — Трябва свежа кръв, има опасност от кастовост, затвореност и прочие… Има ли кандидатури, годни за обсъждане?

— Аркадий подготвяше този въпрос — навъсено отговори Смелянски. — Аз дори знам за кого става дума. Но не ми хареса този епизод с убийството на килъра, който се канеше да отстрани нашия биатлонист. Ако искате да знаете мнението ми — лоша работа — той се обърна към Аркаша. — Не трябва всичко да се стоварва върху генерал Сидорин.