Фридрих Незнански - Отписаният

Володя и оперативните работници на Грязнов ни гледаха с ококорени очи. Бива си ни — седяща стачка! Добър пример за младежта, няма що…

— Но нали това е наш дълг — промърмори Володя като на изпит. — Наша професия. Ние трябва…

— Трябва! — Грязнов тръсна глава. — Но не сме длъжни. Не ни гледайте. Продължавайте огледа. — Той кимна към трупа. — Нека сега други да търсят Тягунов. Ако го могат. Нашата работа е да разберем кой го е изпратил този. — Той пак кимна към трупа. — Приемаш ли такава формулировка?

— На кораба има бунт — обърна се Слава към Меркулов. — Присъединявайте се. Защото ще се наложи да го потушавате.

— Защо? — Явно Костя бе уязвен. — Ще възбудим ново следствие, щом не е завършено старото. Да не ни е за първи път. Прав ли съм, Александър Борисович?

— Е — обадих се аз, усещайки как тук, на чистия въздух, ми се приспива. — Слушай, помниш ли дали остана нещо на дъното в моя сейф, в кабинета? Или го оправи? — Аз побутнах с лакът седналия до мен Слава.

— По пътя ще купим — каза той. — Ще съберем колкото имаме дребни. Константин Дмитриевич ще добави, ако не стигнат… А вие, момчета, продължавайте. Ти, Володя, оставаш старши, състави протокол, огледай мястото на произшествието. Свиквай. Ще ми станеш заместник. На днешно време е опасно да си помощник. После трябва да дойдат съдебномедицинският експерт, криминолозите и разни други специалисти. Внимавай да са само наши — от МУР и дежурният прокурорски следовател, не пускай други. Ония от ФСС нямат работа тук. Ще се позовеш на техния генерал… — Той погледна Костя.

— Сидорин — подсказа Меркулов. — Време е да го познаваш по физиономия. Макар да не ти е началник.

— Всичко ли казах правилно, не забравих ли нещо? — този път Слава попита мен.

— Само едно — отвърнах аз и му протегнах ръка. — Володя ще работи при нас. Това е решено. И е съгласувано с Константин Дмитриевич. Правилно ли е? — попитах на свой ред Меркулов.

— Сега разбрах за какво ви трябва Володя — усмихна се той. — Да се съгласява веднага с вас. И да прикрива противозаконните ви действия. Нека днес да е така, починете си. Утре започваме новото следствие. Ще възбудим дело относно убийството на неизвестен човек върху покрива на жилищен блок номер четирийсет и три, втори вход.

Разбирах, че това дело плюс намерената документация на убитата журналистка Клеймьонова могат да хвърлят допълнителна светлина на цялата тази история.

— Засега да не се дава гласност за документацията — казах аз. — Веднага ще я приобщят към делото за убийствата на референтите и другите важни персони. Надявам се, присъстващите умеят да си държат езика зад зъбите?

Никой не възрази. Като че ли всички са свои. Всички са проверени.

— По-скоро ще проговори тази отрепка — Грязнов кимна към трупа, — отколкото моите момчета.

— Само без истерия… — мръщеше се Кирил Смелянски, докато слушаше Макс. — Ситуацията е под контрол. Документите на Клеймьонова са при тях, вече чух. Но нека докажат, че това има някакво отношение към нас. Нека докажат, че е предала копията в Главна прокуратура. Кои сме ние? Подаваме документи за подпис. Нашето амплоа в театъра се свежда до репликата: масата е сложена. Нито един съд няма да вземе на сериозно обвиненията по наш адрес. Още повече че със съдиите ще бъде проведена определена работа…

— Опитният адвокат ще докаже без усилие — обади се Аркаша, — че документите са фалшифицирани. И експертизата ще го потвърди. Така че, Макс, успокой се, всичко ще е окей. Да не ни е за първи пътя?

— Този тъпак Сидорин! — не мирясваше Макс. — Те са го изпързаляли! На кого му дойде наум да го прави генерал? — Той се вгледа в Аркаша. — На тебе ли?

— И аз мога да сгреша — въздъхна Аркаша. — Сидорин е изключителен идиот, но прекрасен изпълнител. Аз знаех, че от него не може да се очаква никаква самостоятелност. Но смятах, че няма да потрябва.

— Престанете! — обади се Кирил. — Стига сте си посипвали главите с пепел и скубали косите по задника. По-добре погледнете колко благоприятни обстоятелства възникнаха сега. Първо, Биатлониста извърши нужна за нас работа. Ликвидира изпълнителя. Тоест — няма следи. Второ, балистичната експертиза ще докаже: куршумът е от втората пушка, с която застреляха Федя Земляков пред Белия дом. Значи ще отнемат делото от Турецки и ще го предадат, където трябва.

— Така ли мислиш? — попита с надежда Макс.

— Във всеки случай този въпрос ще бъде поставен. Нали те не се канят да фалшифицират резултатите от балистичната експертиза? А също да сменят пръстовите отпечатъци върху първата винтовка на Биатлониста? Не са толкова глупави. За тях ще бъде по-лошо — каза Аркаша. — Разбира се, ще има трудности. Отпечатъците на Биатлониста със сигурност са се изтрили от винтовката. Но намереното оръжие е находка за балистите. Балистиката не може да се скрие!