Фридрих Незнански - Първата версия

Имаше реална власт. Така му се струваше. А вероятно и беше така.

Но не беше взел предвид само едно. Че все пак не е господ бог, а само Владимир Бородкин. Затова и бе загубил всякаква предпазливост.

Ако не го бяха убили нашите, то скоро щяха да го направят американците. Или още някой. Той бе загубил последната партия.

Въпреки че бе заложил цялото си състояние и цялото си влияние.

Но най-ужасното беше, че дори и мъртъв той продължаваше да носи злини. В това се състоеше последният му парадокс, за който не знаеше и не можеше да знае авторът на „Парадоксите на Кларк“ Роалд Линч.

Щедро разхвърляното по света оръжие, доставено от него, продължава да убива хора. Така че в известен смисъл той си осигури безсмъртие.

Но такова безсмъртие е чудовищно.

Не попитах Маков за Фотиев. Маков дори и не подозираше, че ми е известно съществуването на заповед номер седем. Тоест че провинилите се пред закона сътрудници на СВР са длъжни да се самоотстранят, за да не позорят честта на фирмата. Бях сигурен, че Фотиев е получил такава заповед.

Но хитрият и коварен звяр бе имитирал за пред колегите си смърт при пожар и се готвеше благополучно да офейка. Е, този злобен убиец избяга от правосъдието, избяга и от всесилното разузнаване.

Не успя да избяга само от възмездието на съдбата.

Най-после тръгнах към станция „Профсъюзна“, за да извърша изключително важното действие, толкова отдавна лелеяно в душата ми. Тръгнах да купувам тапети.

Побрано на „Профсъюзна“ имаше само един магазин, където от време на време можеха да се купят няколко рула калпави, но все пак нови тапети. Сега тук има истински пазар, на който можеш да си купиш каквито искаш.

Навремето един стар познат, който беше ходил на истанбулския пазар (сигурно ми го разправяше нарочно, намеквайки за турската ми фамилия), се хвалеше, че там може да се купи всичко на света.

— Представи си, Саня — казваше той, — каквато и да е вещ, която може да съществува само във възпаленото ти въображение. Та тази вещ, която не си виждал никога през живота си, може да се купи на истанбулския пазар. На тебе ще ти продадат всичко на четвърт цена. Само си кажи фамилията. — И весело ме тупаше по рамото.

Между другото, неговата фамилия също не можеше да се нарече тривиална. Този висок остроумен мъж, любител на хокея, бирата и едрогърдите блондинки носеше нежно, дори крехко име. Казваше се Толик. Толик Травкин.

На този Профсъюзен пазар също можеше да се купи ако не всичко, то поне всякакъв вид тапети, с най-невъобразим десен. За съжаление тук фамилията ми не интересуваше никого и не можех да разчитам на отстъпка. А нямаше да е зле, защото цените бяха мамо мила.

Накрая си избрах нещо невероятно привлекателно според мен. Сиви тапети с цвят на зебло с малки равномерно разпръснати петънца. Стори ми се, че петънцата са именно това, което способства за спокойствието, умереността и самосъзерцанието. Тоест обичайните ми занятия.

Ето, най-после ще приведа жилището в ред и окончателно ще се укротя.

„Точно така! — възроди се дълбоко в мен полузабравеният вътрешен разсъдлив Турецки. — Стига си се шлял по чуждите домове. Ще направиш ремонта, ще посрещнеш жената и детето, пък току-виж станало ясно женен човек ли си, или ерген все пак.“

Верочка напусна. Не смеех да я упрекна. След като аз и досега не мога да свикна със съпътстващата нашата работа смърт на близки и любими хора, а за нея гибелта на Серьожа Ломанов бе първият и най-страшен удар в живота й.

С Костя Меркулов продължаваме да се готвим за някакъв хипотетичен пикник. За пореден път се уговорихме за следващата седмица. Той така и не успя да излезе в отпуска. Както впрочем и аз.

Слава Грязнов замина за Пятигорск да си лекува рамото и да блести с присъствието си. Романова го изпрати буквално насила в този прекрасен санаторен град.

Самата Александра Ивановна е затънала в работа до ушите. Московската престъпност като че ли преминава в състояние на перманентен безпредел. Това май е дори по-зле от перманентната революция, за която мечтаеше другарят Троцки.

Петя Зотов написа огромна статия за фирмата на Буцков „Лотона“, много фино избягвайки да спомене имената на действащите лица и Фонда на воините интернационалисти. Начело на фонда най-после застанаха порядъчни хора.

Вече ми се обаждаха от Музея на частните колекции, за да ме поканят на откриването на новата експозиция. Но им обещах, че ще отида, когато бъдат изложени колекциите на Кларк и Кулчински. Обещават да го направят към средата на есента.