Фридрих Незнански - Първата версия

— Но това е изключително опасно — рязко възрази Маков. — Това ще изостри и без това сериозната икономическа криза в бившите национални републики. Ще усили напрежението в тях. Разривът на икономическите връзки и окончателният отказ от производствената кооперация могат да придобият необратим характер.

Кларк кимаше съгласно. Но ръката му, свита в юмрук, не се отпускаше. Той приличаше на животно, готово за скок.

— Това ще изостри не само проблемите на безработицата и ще направи невъзможно прекратяването на катастрофалното спадане на производството, но и ще наклони нещата към див национализъм, което в крайна сметка може да доведе до създаването на полукриминални тоталитарни образувания! — Маков разгорещено замахна с ръка и за малко не закачи по челото намръщения Митирьов.

Митирьов и Турбин отдавна бяха оставили чашите си със сок и напрегнато мълчаха, наблюдавайки двубоя между шефа си и наглия американец.

Гласът на Маков стана рязък и висок. Той втренчено се взираше в скептично усмихващите се очи на Кларк:

— Ще се засили криминализацията на обществото, правата на етническите малцинства, в това число и на огромното руско население в републиките, няма да бъдат защитени по никакъв начин, масовите нарушения на човешките права ще се превърнат в допълнителни дестабилизиращи фактори! Ще се усилят позициите на ислямските екстремисти в държавите с мюсюлманско население. Тези страни ще бъдат принудени да се затворят в себе си и волю-неволю ще се подчинят на мощните външни центрове на влияние, на първо място на големите мюсюлмански държави. Отношенията с Русия ще се изострят до немислими граници! На Русия ще бъдат припомняни старите обиди, като собственото мизерстващо население ще бъде настройвано срещу Русия и руснаците, които ще бъдат обвинявани за всички неблагополучия!

— Недейте да се горещите, недейте да се горещите. Съвсем правилно предвиждате възможния развой на събитията — успокоително вдигна ръка Кларк.

Той като че ли се подиграваше със спаринг-партньора си, като че ли предварително го смяташе за победен. Един вид стой си на поста и не се бутай в голямата политика. Не ти, плебей такъв, ще решаваш — ето какво се криеше зад външното спокойствие на Кларк. Тази невъзмутимост и самоувереност можеше да изкара и ангел от кожата. А Маков далеч не беше ангел — той беше директор на Службата за външно разузнаване.

— Всички тези въпроси вече са решени. Русия сега има право само да изпълнява преките директиви на Запада, които довеждам до знанието ви в случая. Не сте вие тези, които ще решават. Вече е решено — повтори Кларк, давайки да се разбере, че разговорът е приключен.

— Но как! — вече с нескрита ненавист извика Маков, скачайки на крака.

Кларк също стана.

Те стояха един срещу друг като двама най-заклети врагове. Искри на омраза се сипеха от погледите, които си разменяха — самоувереният висок старец по тениска и бели шорти и набитият, почервенял от злоба Маков.

— Точно така — категорично произнесе той.

— Но това е война! Това е обявяване на война на страната ни! — Вбесеният Маков, който вече не си даваше сметка какво прави, хвана откачения старец за яката и го раздруса, повтаряйки: — Това е война, война!

Обезумелият Кларк извади пистолет от джоба си. Това направи и неговият телохранител мулат, който бе изскочил иззад палубната надстройка при шума от спора.

Чу се изстрел. Мулатът рухна на земята.

С втория изстрел Митирьов изпрати на онзи свят последния знаменит самотен шпионин Владимир Бородкин, известен в американските управляващи кръгове под името Норман Кларк…

За това, че е бил разстрелян и целият екипаж на „Глория“, Маков не счете за нужно да ни съобщи. Както и за убийството на открилия яхтата лейтенант Сотников. Най-вероятно не му придаваше голямо значение.

Гледах го и си мислех: „Господи! Що за хора се опитват да решават съдбините на Русия и целия свят! Каква невероятна ограниченост при толкова грандиозни амбиции!“

Този наш главен разузнавач не беше разбрал нищо за Кларк. Не беше разбрал, че този човек, който дълги години беше работил за двете най-големи разузнавания в света, който бе сменил мантията на евразиец с атлантическа, в крайна сметка бе започнал да служи само на себе си.

Кларк като че ли бе отделна държава на картата на света. Или поне той се смяташе за такава. Съдбата на Русия, Америка и целия свят изобщо не го интересуваше.

За него животът се бе превърнал в безкрайна шахматна партия. Отделни личности и дори цели народи бяха просто пешки, а с царете и цариците той се справяше не по-малко майсторски, отколкото с простите фигури.