Фридрих Незнански - Първата версия

Разказът на Маков, който бе обещал да бъде напълно откровен, въпреки това бе изпъстрен с доста празноти, които ми се налагаше да запълвам наум със сведенията, за които вездесъщата Служба за външно разузнаване въобще не подозираше, че разполагам. Във всеки случай разбрах, че Маков не знае нищо за срещата с Бугрицки. И естествено няма и да научи.

Тъй както материалите, които му поднасях на тепсия, съдържаха само информацията, която при известно усърдие можеше да се получи от открити източници, с каквито предимно разполагахме Ломанов и аз.

Маков така и не назова истинското име на Норман Кларк, но нямах нужда от това. Знаех името му и без да се налага Маков да ми го казва.

Освен разказа за последния ден от живота на Кларк-Бородкин можах да отделя една интересна подробност от думите на Маков. Не го попитах дали съм разбрал правилно, че през последните години не само отечествените служби са разполагали със сведенията, че Кларк-Бородкин е най-големият агент за влияние на СССР, но и ЦРУ, чийто агент Кларк също е бил по съвместителство.

Последният парадокс на Кларк-Бородкин се състоеше в това, че в света на международното разузнаване бе заел такава уникална ниша, че никой не бе заинтересован от разобличаването му.

Нашата страна, естествено, нямаше за какво да разкрива собствения си шпионин. За ЦРУ пък разобличението му заплашваше с катастрофа. След като случаят на съпрузите шпиони Еймс разтърси из основи цяла Америка, то разкриването на агент от равнището на Кларк, спокойно влизащ в Белия дом при управлението, на който и да е президент, би поставило под въпрос правото на съществуване не само на ЦРУ, но и на цялата система на американските специални служби.

Именно затова ни пречеха и нашите, и американците. Все пак винаги е приятно да разбираш причините, поради които внезапно започват, меко казано, да не те обичат много. От това, разбира се, на човек не му става кой знае колко по-леко, но все пак…

Така или иначе, ние все пак чухме разказа за последния ден на великия шпионин!

По думите на Маков, Кларк никога не е живял само с миналото. До последната си минута той живее с днешния ден и оказва сериозно влияние върху политиката на Запада по отношение на Русия и страните от ОНД. Но през последните години претърпява чудовищна метаморфоза.

Кларк вече представя интересите на САЩ и Запада не само по форма, но и по същество. Дългите години живот на Запад дават резултат. У бившия съветски шпионин се формира типично западен начин на мислене.

След разпадането на СССР, толкова изгодно за големите западни държави, най-значителната опасност за тях естествено стават набелязващите се центростремителни тенденции на територията на Общността. Западът се страхува от образуването на нов СССР, нова мощна Голяма Русия.

За да обсъдят тези наболели политически проблеми, директорът на СВР Евгений Маков и неговите помощници заместник-директорите на СВР генерал-полковник Трубин и генерал-лейтенант Митирьов трябвало да се срещнат с Норман Кларк на борда на неговата яхта „Глория“ в ранната сутрин на 24 юли 1994 година. След срещата и разговора трябвало веднага да отидат с коригирания заедно с Кларк план при президента на Русия, а след това да докладват на Съвета за сигурност.

24 юли 1994 година

В шест часа сутринта над яхтата „Глория“ увисна зелен армейски хеликоптер. Един от матросите хвана края на въжената стълба, хвърлена през отворения люк.

От хеликоптера на палубата слязоха трима души. Норман Кларк (той отдавна не се смяташе за Бородкин, умрял за всички през трийсет и шеста година, и затова дори в мислите си се наричаше Кларк), добре познаваше и тримата.

Това бяха Евгений Маков и заместниците му Игор Митирьов и Владимир Трубин. Естествено, че ги познаваше, та те се смятаха за негови непосредствени началници, без да знаят, че например Евгений Маков бе назначен на високата си длъжност не без протекция от страна на Кларк. И това беше образно казано. Всъщност Маков бе назначен за директор на СВР по личния съвет на своя бъдещ „подчинен“.

Кларк се беше подготвил добре за посрещането на гостите. По-точно матросите му се бяха подготвили. Той знаеше, че руските разузнавачи много обичат да ловят риба. Но предпочитат да го правят с чужди ръце.

Така че отначало той им даде възможност да се позабавляват, ръководейки действията на матросите, които хвърляха мрежите в спокойното море. Когато хванаха много повече риба, отколкото можеше да потрябва за закуска, обяд и дори вечеря, Кларк покани гостите на масата, сервирана на кърмата.