Фридрих Незнански - Първата версия

Започваше един прекрасен летен кримски ден. Жегата още не беше успяла да встъпи в правата си. Леката нощна прохлада в съчетание с изгряващото слънце представляваха идеалните условия за хубав и правилен тен.

Но тези четирима мъже, седнали на бялата маса на разкошната океанска яхта, далеч не се бяха събрали, за да хващат тен.

Бяха се събрали, за да решат за пореден път съдбата на Русия.

Естествено, мнението на самата Русия слабо ги интересуваше.

— На Запад се страхуват най-много от образуването на нов СССР под една или друга форма — бавно говореше Кларк, отпивайки от високата си чаша сок от пресни портокали. — Изложете ми, ако обичате, виждането си за най-близкото бъдеще на Русия — обърна се той към Маков.

— Разработихме подробен сценарий, с който бихме искали да се обърнем за одобрение на първо място към президента, но бихме желали също така той да бъде одобрен от президента на САЩ и лидерите на седемте. Надяваме се, влиянието ви да помогне за неговата реализация. В общи линии планът ни изглежда горе-долу така.

Маков остави чашката с кафе на масата, за да може да жестикулира. Той обичаше да придружава мислите си с енергични движения на ръцете.

— В рамките на ОНД трябва да се усилят центростремителните процеси и да се образува ново икономическо пространство. При запазването на държавния суверенитет на страните от ОНД те делегират част от правата си на наддържавни структури, необходими за функционирането на общо икономическо пространство. Извършва се интеграция във военната област…

При тези думи Кларк се усмихна снизходително. И кимна — продължавайте.

Маков решително проряза въздуха с ръка, при което уплаши една чайка, седнала да си почине на края на борда и заблудена от външното спокойствие на разговора.

— Сформират се единни военни подразделения, предназначени за охрана на външните граници и сдържане на потенциалния противник.

— А кой според вас е този нов потенциален противник на Русия? — Много сериозно се осведоми Кларк.

— Така или иначе, това са страните от мюсюлманския свят, придобиващи все по-голямо значение в световната политика. Не трябва да забравяме и Китай. А и… — Маков се запъна за секунда, но продължи — със страната на вашето пребиваване не всичко е ясно.

Кларк кимна — тоест да, разбира се, какво ясно има тук?

— След всички тези стъпки ще се появят и предпоставки за политическа интеграция. Най-вероятна форма ни изглежда конфедерацията. Всичко това в крайна сметка ще доведе до реална стабилизация, реална демократизация и напредък на реформите. Страните от славянския масив най-вероятно ще предпочетат интеграция на основата на федерация. Още в хода на реализирането на този план ще се намали заплахата от междуетнически и междудържавни конфликти на територията на ОНД. Предполагаемият развой на събитията по нашия сценарий волю-неволю ще доведе до нарастване на икономическата и военната мощ на ОНД…

Ръката на Кларк, която дотогава лежеше спокойно върху масата, от време на време поглаждайки гладката й, едва ли не огледална повърхност, се сви в юмрук. Морето беше абсолютно спокойно, но бурята, изглежда, вече бе назряла. Тук, на борда на яхтата.

— Но нали си давате сметка — рязко прекъсна Кларк Маков, — че реализацията на начертания от вас сценарий ще доведе до връщане назад? До нова ера на конфронтация със Запада?

Кларк явно не се нуждаеше от отговор на риторично звучащите за него въпроси. Той явно имаше свой възглед за бъдещето на Русия.

— Добре знаете, на Запад не обичат Русия. И се страхуват от нея. Смятам, че това не е лишено от основания. Да-да. Точно така. Западът ще подкрепя само тези сили в СНГ и Русия, които са за обособено развитие. Какво общо има Русия с бившите си колонии? Тя трябва да се измъква сама. Западът може само да оказва помощ на всяка отделно взета страна от бившия СССР. Всички сили за разпадането на този мастодонт не бяха изхабени, за да го възраждаме отново със собствените си ръце… Ако всички тук чак толкова искате да се обединявате помежду си — криво се усмихна Кларк, — отредете ролята на обединител на Украйна или Казахстан например. Но вие самите не се бутайте. Нека те се обединяват. Русия няма работа там. Това, от което най-много се нуждае Русия в момента, е обилна чорба, а не господстващата роля в света, за която наивно претендира.

Кларк не просто говореше, той заповядваше. В този труден разговор той като че ли се беше поставил над всички останали и оттам, от пиедестала на прекалената увереност в собствената сила и собствената власт, той се разпореждаше, без изобщо да се съмнява, че „препоръките“ му ще бъдат изпълнени безпрекословно.