Агата Кристи - Среща със смъртта

Аз не се и съмнявам, мадам, че вие обичате съпруга си. Вашето решение да го напуснете не е било инспирирано от по-голяма любов към друг човек. Смятам, че това е бил отчаян риск, предприет като последна надежда. Една жена във вашето положение е можела да опита само три неща. Можела е да опита с молба. Както вече казах, това не е успяло. Можела е да заплашва, че ще го напусне. Но възможно е дори и тази заплаха да не е подействала на Ленъкс Бойнтън. Тя щяла да го потопи още по-дълбоко в мъката му, но нямало да го подтикне към бунт. Оставал само един последен отчаян ход. Можели сте да избягате с друг мъж. Ревността и чувството за собственост — това са едни от най-дълбоко вкоренените, от основните инстинкти у човека. Вие сте проявили мъдрост, като сте опитали да достигнете този дълбоко замаскиран дивашки инстинкт. Ако Ленъкс Бойнтън без съпротива ви оставеше да отидете при друг мъж, тогава наистина никакви човешки усилия не биха могли да му помогнат и в такъв случай би било по-добре да се помъчите да си създадете нов живот другаде.

Но нека предположим, че дори и това последно отчаяно средство е претърпяло неуспех. Решението ви ужасно е смутило вашия съпруг, но въпреки това той не е реагирал, както сте се надявали, като примитивен мъж, у когото се разразява инстинктът за притежание. Изобщо съществувало ли е нещо, което да може да спаси съпруга ви от бързото влошаване на психическото му състояние? Само едно. Евентуалната смърт на мащехата му. Имало вероятност да не е твърде късно. Той би могъл да бъде в състояние да започне нов живот като свободен човек и пак да изгради у себе си мъжествен и независим дух.

Поаро направи пауза, после тихо повтори:

— Евентуалната смърт на мащехата ви…

Очите на Надин все още бяха втренчени в него. Тя каза с тих, равен глас:

— Намеквате, че аз съм помогнала да се осъществи деянието? Но вие не можете да сторите това, мосю Поаро. След като съобщих на мисис Бойнтън новината за предстоящото си напускане, аз отидох направо в голямата шатра при Ленъкс. Повече не бях излизала от нея, докато не намериха свекърва ми мъртва. Виновна за смъртта й може да съм, в смисъл, че съобщението ми я разтърси, но това, разбира се, предполага естествена смърт. Но ако както твърдите, макар досега и да нямате преки улики за това, а и не можете да имате, докато не се направи аутопсия, че тя е била преднамерено убита, тогава аз не съм имала възможност да го сторя.

Поаро каза:

— Вие повече не сте напускали голямата шатра, докато не са открили смъртта на свекърва ви? Точно това току-що заявихте, и то, мисис Бойнтън, е една от точките, която ми се видя любопитна във връзка с този казус.

— Какво искате да кажете?

— Ето тук в моя списък. Точка девета. В шест и половина, когато е била готова вечерята, изпратили един прислужник, за да извести мисис Бойнтън.

— Не разбирам — обади се Реймънд.

— И аз — присъедини се към него Карол.

Поаро погледна първо единия, после другия.

— Не разбирате, така ли? „Изпратили един прислужник“ — защо прислужник? Нима всички вие като правило не сте били прекалено усърдни в обслужването на старата дама? Нима един или друг от вас не я е придружавал винаги за храна? Тя е била болнава. Трудно й било да се надигне от стола без помощ. Винаги до нея е стоял някой от вас. Това навежда на мисълта, че когато била готова вечерята, най-естествено е някой от семейството да излезе и да помогне на старата дама. Но нито един от вас не е понечил да стори това. Всички вие сте седели там като парализирани, наблюдавали сте се взаимно и вероятно сте се чудели защо никой не отива.

Надин рязко се обади:

— Всичко това е нелепо, мосю Поаро! Онази вечер всички бяхме изморени. Признавам, че е трябвало да отидем, но… онази вечер… просто не го сторихме!

— Точно така, точно така — специално онази вечер! Вие, мадам, вероятно сте я обслужвали повече от всеки друг. Това е било едно от задълженията, които механически сте приемали. Но онази вечер не сте предложили да излезете, за да й помогнете. Защо?? Точно това се питах — защо? И ето отговора ми. Защото много добре сте знаели, че тя е мъртва… Не, не ме прекъсвайте, мадам — той възбудено вдигна ръка. — Сега ще слушате мен, Еркюл Поаро! Имало е свидетели на разговора ви с вашата свекърва. Свидетели, които са можели да виждат, но не и да чуват. Те са забелязали, че очевидно разговаряте със свекърва си, но в действителност какви доказателства има за случилото се? Вместо това ще ви предложа да разгледаме една малка теория. Вие сте умна жена, мадам. Ако във вашия спокоен, въздържан стил сте решили — да кажем ли да елиминирате майката на съпруга си — вие ще го извършите интелигентно и с необходимата подготовка. Докато д-р Жерар е бил на сутрешната екскурзия, вие имате достъп до шатрата му. Сигурна сте, че ще намерите подходящо лекарство. За това ви помага вашето сестринско образование. Избирате дигитоксин — същото, което приема старата дама и взимате и спринцовката му, тъй като за ваша досада собствената ви спринцовка е изчезнала. Надявате се да я върнете, преди лекарят да забележи отсъствието й.