Агата Кристи - Среща със смъртта

Поаро се усмихна.

— Много е смущаваща тази история със спринцовката — и все пак смятам, че може да се обясни. Е добре, сега имаме два казуса — единият за невинността на Реймънд Бойнтън, а другият — за вината на сестра му Карол. Но аз, съм добросъвестен и безпристрастен. Винаги анализирам въпросите и от двете страни. Нека си представим какво се е случило, ако Карол Бойнтън е била невинна. Тя се връща в лагера, приближава се до мащехата си и я намира, да речем, мъртва! Какво е първото, което ще си помисли? Ще заподозре, че може да я е убил брат й Реймънд. Тя не знае какво да прави. И затова мълчи. А около един час по-късно се връща Реймънд Бойнтън и след като твърди, че е говорил с майка си, не казва да е имало нещо не в ред. Не смятате ли, че тогава подозренията й ще се превърнат в убеждение? Може би тя отива в шатрата му и намира там една спринцовка. И тогава вече е уверена. Тя я взима бързо и я скрива. Рано сутринта хвърля спринцовката колкото може по-далече.

Съществува още едно указание за невинността на Карол Бойнтън. Когато я разпитвам, тя ме уверява, че двамата с брат си никога не са имали сериозно намерение да изпълнят плана си. Искам от нея да се закълне — и Карол незабавно и с най-голяма тържественост се заклева, че тя няма вина за това престъпление! Виждате ли, така го формулира тя. Не се заклева, че двамата не са виновни. Заклева се за себе си, но не и за брат си и смята, че няма да обърна особено внимание на местоимението.

Е добре, това е казусът за невинността на Карол Бойнтън. А сега да се върнем малко назад и да проследим не невинността, а вероятната вина на Реймънд. Нека предположим, че Карол говори истината, и че в пет и десет мисис Бойнтън е била жива. При какви обстоятелства може да бъде виновен Реймънд? Можем да предположим, че е убил майка си в шест без десет, когато се приближил и разговарял с нея. Вярно е, че из лагера имало момчета, но вече се здрачавало. Може да е успял да стори това, но тогава следва, че мис Кинг е излъгала. Не забравяйте, тя се върнала в лагера само пет минути след Реймънд. От това разстояние е можела да види как се приближава до майка си. И когато по-късно намерили старата мъртва, мис Кинг разбира, че убийството е извършил Реймънд. За да го спаси, лъже, знаейки че д-р Жерар лежи болен от треска и не може да разобличи лъжата й!

— Не, не съм излъгала! — ясно произнесе Сара.

— Съществува още една възможност. Както казах, мис Кинг пристигнала в лагера няколко минути след Реймънд. Ако Реймънд Бойнтън беше намерил майка си жива, тогава смъртоносната инжекция може да е поставена от мис Кинг. Тя е вярвала, че мисис Бойнтън е в основата си зъл човек. Може да е видяла себе си в ролята на справедлив съдник. Това не по-зле обяснява защо е излъгала кога е настъпила смъртта.

Сара беше пребледняла като платно. Тя поде тихо и непоколебимо:

— Вярно е, че съм говорила за ползата от смъртта на един човек за спасението на мнозина. Тази идея ми хрумна на Жертвеника. Но мога да ви се закълна, че никога не съм причинявала зло на онази отвратителна старица, нито пък някога ми е влизала в главата подобна идея!

— И все пак — тихо произнесе Поаро — един от двамата ви несъмнено лъже.

Реймънд се размърда на стола си и несдържано се обади:

— Вие печелите, мосю Поаро! Аз съм лъжецът. Когато се приближих до мама, тя беше мъртва. Това… съвсем ме извади от равновесие. Разбирате ли, аз отивах, за да си изясня отношенията с нея. Да й кажа, че отсега нататък мога да действам по собствена воля. Нали виждате, бях се настроил за това. А тя беше мъртва. Ръката й бе отпусната и студена. И аз си помислих… точно както го казахте. Помислих си, че може би Карол… разбирате ли, видях на китката й белега…

Поаро припряно го прекъсна:

— Това е въпросът, по който нямам пълни сведения. Какъв метод разчитахте да използвате? Вие наистина сте имали метод и той е бил свързан със спринцовка. Дотук ми е ясно. Ако искате да ви повярвам, трябва да ми разкажете останалото.

Реймънд бързо заобяснява:

— Четох за него в една книга — един английски криминален роман, — вкарвате в някого игла с празна спринцовка и номерът става. Звучеше съвсем научно. Мислех… мислех, че можем да го направим по този начин.

— Аха, разбирам — рече Поаро. — И сте купили спринцовка?

— Не. Всъщност я откраднах от Надин.

Поаро бързо погледна към нея.

— Спринцовката, която е останала в багажа ви в Ерусалим? — промълви той.

Лицето на младата жена леко поруменя.

— Аз… аз не знаех точно какво е станало с нея — прошепна тя.