Айрис Джоансен: Игра със смъртта

Водопадите Таладега, Джорджия

20 януари

6,36 часът

Скелетът очевидно бе престоял в земята дълго. Джо Куин бе виждал достатъчно такива, за да е уверен в това. Но все пак — колко дълго?

Обърна се към шериф Бозуърт.

— Кой го намери?

— Двама планинари. Попаднали на него късно снощи. Дъждовете през последните няколко дни са го изровили от земята. По дяволите, бурята направо отнесе половината планина във водопада. Голям кошмар беше. — Погледна изпитателно лицето на Джек. — Май си хукнал насам от Атланта веднага щом си научил за находката.

— Така е.

— Така е.

— Смяташ ли, че има връзка с някой от случаите, разследвани от полицейското управление на Атланта.

— Възможно е. — Замълча. — И все пак — не. Това е скелет на възрастен човек.

— А ти търсиш детски, нали?

— Да. — Правеше го всеки ден, всяка нощ, непрекъснато. Сви рамене. — Първоначалният доклад не уточни дали става въпрос за възрастен или за дете.

Бозуърт се наежи.

— И какво от това? Дори не ми влиза в задълженията да изпращам доклада. Тук няма много престъпления. Не е като в Атланта.

— Но си достатъчно компетентен, за да различиш евентуални прободни рани с нож по гръдния кош на скелета. Все пак признавам, че проблемите ни са донякъде различни. Колко е населението на вашето селище?

— Не съм дошъл да ми натриваш носа, Куин. Тук силите на реда се справят добре. Нямаме нужда да пристигат ченгета от града и да ни се бъркат в работата.

Допусна грешка, помисли си Джо уморено. Не бе спал почти двадесет и четири часа, но това не го извиняваше. Винаги е грешка да критикуваш местните сили на реда, дори когато не си съгласен с тях. Бозуърт вероятно е добро ченге и се държа любезно до момента, когато Джо започна да критикува начина, по който си върши работата.

— Извинявай. Не исках да те засегна.

— Но аз все пак се засегнах. Нямаш представа какви са нашите проблеми тук. Знаеш ли по колко туристи пристигат всяка година? И колко от тях се загубват или се нараняват из тези планини? Може и да нямаме убийци или наркопласьори, но се грижим за всеки от жителите си. Е, може би не сме толкова загрижени за онези неподготвени планинари, които пристигат от Атланта, опъват палатки в парковете ни, падат в пропасти, замърсяват…

— Добре, добре. — Джо вдигна ръце в знак, че се предава. — Казах, че се извинявам. Нямам намерение да омаловажавам вашите проблеми. Сигурно проявявам известна ревност. — Погледът му се насочи към планините и водопадите. Макар че хората на Бозуърт щъкаха навсякъде, мереха и изследваха терена, мястото си оставаше неописуемо красиво. — Бих искал да живея тук. Хубаво би било да се събуждам всяка сутрин сред цялото това спокойствие.

Бозуърт малко се умилостиви.

— Това е божествено кътче. Индианците някога са наричали водопадите Мястото на леещата си лунна светлина. — Свъси вежди. — И не намираме често скелети. Вероятно е един от вашите. Нашите хора се избиват един друг и не напъхват телата в земята.

— Възможно е да си прав. Доста далеч е да се пренесе труп, но в тази пустош би минало време, преди тялото да бъде открито.

Бозуърт кимна.

— Господи, ако не беше дъждът и калните свлачища, можеше да не го открием още двадесет-тридесет години.

— Кой знае? Не е изключено да е минало и толкова време. Ще се махна да не ви преча. Съдебният ви лекар положително ще иска да види костите и да ги изследва.

— Разполагаме със следовател при смъртни случаи. Местният погребален агент върши тази работа по съвместителство. — Бозуърт побърза да добави: — Но Паули винаги е готов да потърси помощ, ако се налага.

— В този случай ще му е нужна. На твое място щях да отправя официално искане до нашия отдел по патология. Обикновено оказват съдействие.

— Би ли го направил от наше име?

— Не мога. С удоволствие ще кажа добра дума, но присъствието ми тук е неофициално.

Бозуърт свъси вежди.

— Но не ми го каза. Само размаха значката си и започна да ми задаваш въпроси. — Очите му изведнъж се разшириха. — За бога, та ти си Куин!

— Не е тайна. Представих ти се.

— Но аз не направих връзката. Слушам за теб от години. Човекът, който издирва скелети. Преди три години беше в окръг Кауета, за да провериш два скелета, открити там. След това откриха тялото в мочурищата близо до Валдоста. И дотам отскочи. А при скелета близо до Чатануга ти…