Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Единственият отговор бе затварянето на вратата зад Куин.

Остров на юг от Таити

Три дни по-късно

Той пристигаше.

Сърцето й биеше силно, забързано. Чувстваше се прекалено развълнувана. Докато наблюдаваше как каца хеликоптерът Ив Дънкан си пое дълбоко дъх, човек би си помислил, че чака архангел ставаше въпрос само за Джо.

Само? Нейният приятел, другар по време на кошмара, който за малко не я разкъса на парчета; една от опорите в живота й. И не бе го виждала повече от година! По дяволите, полагаше й се да е развълнувана.

Вратата се отвори и той започна да се измъква от машината. Господи, колко уморен изглеждаше. Лицето му почти винаги бе безизразно и за човек, който не го познаваше — напълно неразгадаемо. Но тя добре бе изучила лицето му. При хиляди различни ситуации бе запаметила всеки поглед, всяко трепване на устните, малките тайни знаци, които разкриваха толкова много. Сега около устата имаше дълбоки бръчки, а светлото му квадратно лице бе леко пребледняло.

Но въпреки това очите му бяха все същите.

И усмивката, озаряваща лицето му, когато я видеше…

— Джо…

Затича се и се сгуши в прегръдките му, в безопасност; така познатото усещане, че са заедно… Всичко на света беше наред.

Той я притисна за миг, оттласна я и леко я целуна по носа.

— Появили са ти се няколко лунички. Пазиш ли си лицето от слънцето?

Грижовен; властен; развълнуван. Две минути и се озоваха там, където бяха, когато го изостави преди толкова много месеци. Усмихна му се, докато наместваше очилата си с тънки телени рамки.

— Разбира се, но е трудно да се скриеш напълно от слънцето тук.

Разгледа я внимателно от главата до петите.

— В тези шорти приличаш на женски гларус. — Наклони глава. — И поотпусната. Не напълно отпусната, но не и така напрегната, каквато беше последния път, когато те видях. Логан очевидно добре се грижи за теб.

Тя кимна.

— Изключително мил е с мен.

— И какво още?

— Не ставай любопитен. Не е твоя работа.

— Това означава, че спиш с него.

— Не съм казала подобно нещо, но какво, ако е така?

Той сви рамене.

— Нищо. Беше в доста лоша форма след всичко, през което премина при последната лицева реконструкция. Напълно логично е да си се почувствала привлечена от Логан. Та той е милиардерът, който те откъсна от медиите и те настани на собствения си остров в южната част на Тихия океан. Бих се изненадал, ако не си се озовала в леглото му и още повече ако той не е направил всичко възможно, за да го сториш.

— Не съм се озовавала в ничие легло. Изборът е мой. — Поклати глава. — Хайде сега, престани да се заяждаш с Логан. Винаги се държите един към друг като питбули. — Поведе го към джипа. — Той ще ти е домакин, докато си тук, така че най-добре е да се държиш цивилизовано.

— Може и да го направя.

— Джо.

Усмихна й се.

— Ще се опитам.

Тя въздъхна с облекчение.

— Видя ли мама, преди да тръгнеш?

— Да. Изпраща ти поздрави. Липсваш й.

Ив сбръчка нос.

— Едва ли й липсвам толкова много. Прекалено отдадена е на Рон. Спомена ли ти, че ще се женят след няколко месеца?

Той кимна и попита:

— Как го приемаш?

— Как очакваш да го приема. Страшно съм щастлива за нея. Рон е добър човек, а мама заслужава стойностна връзка. Животът й, не е бил никак лек — това бе меко казано. Майка й бе израснала в бордеите; години наред е била пристрастена към дрогата и на петнадесет бе родила Ив в същия този кошмарен свят. — Хубаво е, че има човек до себе си. Винаги е обичала да е заобиколена с хора, а аз съм твърде заета, за да й обърна необходимото внимание.

— Правиш каквото можеш, винаги си била по-скоро нейна майка, а не дъщеря.

— Дълго време бях прекалено сърдита, за да направя каквото и да било за нея. Едва след появата на Бони успяхме да хвърлим мост през пропастта. — Бони. Когато се роди дъщеря й, всичко се промени; промени се целият свят на Ив и всички в него. — Сега за мама ще е по-добре.

— А за теб? Ти си всичко, което тя има.

Ив запали джипа.

— Разполагам с работата си. — Усмихна му се. — И с теб, когато не ми викаш.

— Забелязах, че не спомена Логан. Това е добре.

— Капан ли ми залагаш? Много държа на Логан.

— Но не може да се каже, че той те притежава. — Джо кимна доволен. — Според мен не е в състояние да го постигне.

— Ако не престанеш да говориш за Логан, ще те оставя на пътя и ще се наложи да се върнеш на автостоп до Таити.

— Дяволски трудно ще ми бъде. На този остров не спират никакви лодки.