Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Ами, отделът ми дължи няколко седмици… Работих усилено, докато ти си се излежавала на слънце в този тропически рай.

— Тогава защо твърдиш, че не си съвсем в отпуска? Защо дойде, Джо?

— Да те видя.

— Не, кажи ми истината. Усмихна й се.

— За да те отведа у дома, Ив.

Логан се извърна от прозореца, когато тя влезе в кабинета.

— Къде е той?

— Показах му стаята. Ще го видиш на вечеря. — Сбръчка нос. — Знам, че нямаш търпение.

— Негодник.

Тя въздъхна. Стремежът да постигне що-годе прилични отношения между двамата мъже, на които държеше, се оказа доста трудно начинание.

— Можех да се срещна с него в Таити. Поканих го тук, защото ми обеща, че ще се държиш добре.

— Толкова добре, колкото и той се държи с мен. — Логан протегна ръка към нея. — Ела тук. Имам потребност да те докосна.

Тя прекоси стаята и пое ръката му.

— Защо?

Не й отговори. Вместо това промълви:

— И двамата знаем защо е тук. Говори ли вече с теб?

— Само спомена, че е дошъл да ме отведе у дома.

Логън изруга.

— Какво му отговори.

— Нищо.

— По дяволите, изключено е да заминеш. Отново ще попаднеш в онази дупка, откъдето те измъкнах.

— Не беше чак толкова тъмна. Разполагах с работата си. Имах цел. Ти така и никога не го разбра, Логан.

— Разбирам, че съм на път да те загубя. — Ръката му стисна нейната. — Тук беше щастлива, нали? Беше щастлива с мен?

— Да.

— Тогава не допускай да приключи. Не слушай този проклет омайник.

Тя го погледна безпомощно. Господи, никак не желаеше да го нарани. Жилавият, умен, чаровен Джон Логан, ръководител на огромна корпорация и изключителен бизнесмен. Никога не бе допускала колко уязвим ще се окаже.

— Не е ставало дума да оставам тук за постоянно.

— Аз искам да е за постоянно. Никога не съм възнамерявал да е иначе.

— Не си ми го казвал.

— Наложи се да проявя предпазливост, за да не побегнеш. Но сега ти го заявявам.

Щеше й се да не го бе правил. Така й беше още по-трудно да вземе решение.

— Ще поговорим за това по-късно.

— Ти вече си решила как да постъпиш.

— Не съм. — Свикна с това прекрасно, спокойно място. Свикна и с Логан. Прекараха такива нежни, пълни с чувства и спокойствие дни. Ала същевременно се чувстваше неспокойна. Никога ли нямаше да я напусне това усещане? — Не съм сигурна какво точно ще направя.

— Той ще се опита да те убеди.

— Сама взимам решенията си. Няма да му позволя да ме притиска.

— Не би го направил. Прекалено е интелигентен. Познава те отлично. Това не означава, че няма да прибегне до всевъзможни средства, за да те накара да се върнеш. Не го слушай.

— Трябва да го изслушам. Той е най-добрият ми приятел.

— Така ли? — Нежно я погали по бузата. — Тогава защо иска да те върне обратно в света, който заплашва да те унищожи? Колко дълго ще си в състояние да се занимаваш с черепи и убийства, преди да стигнеш до нервен срив?

— Все някой трябва да върши тази работа. В състояние съм да донеса утеха на много родители, които като мен копнеят да открият децата си.

— Остави някой друг да го прави. Ти си прекалено чувствителна на тази тема.

— Заради Бони ли? Всъщност тя ми помага да се чувствам по-добре с онова, което върша. Кара ме да се трудя по-усилено за другите родители, които като мен копнеят да приберат децата си у дома.

— Това те превръща в абсолютен работохолик.

Тя свъси вежди.

— Не и на този остров. Тук дори нямам достатъчно работа.

— Това ли ти е проблемът? Тогава да се върнем в Щатите. Ще се настаним в къщата ми в Монтрей.

— Ще поговорим за това по-късно — отклони отговора тя.

— Добре. — Целуна я силно и сладко. — Просто исках да спечеля позиции, преди Куин да го стори. Давам ти различни възможности. Ако не ти допадат предложените досега, ще намеря други.

Тя го прегърна.

— Ще се видим на вечеря.

— Помисли си добре, Ив.

Тя кимна и излезе от стаята. Как да не мисли за казаното? Държеше на Логан. Обичаше ли го? Какво всъщност представлява любовта, запита се. Не бе запозната особено добре с любовта между мъжете и жените. Навремето си въобразяваше, че обича бащата на Бони, но тогава бе едва петнадесетгодишна. По-късно си даде сметка, че чувствата й към него са били страст и потребност от близост в един суров свят. Последваха още няколко връзки, но те бяха без значение — мигом избледняваха в сянката на работата й. За Логан не можеше да се каже, че не е важен, а той щеше да се съпротивлява да не бъде засенчен от никого и от нищо. Успяваше да я възбуди до страст, проявяваше внимание и грижа. Щеше да й е трудно ако изчезне от живота й. Вероятно това представлява любовта.