Агата Кристи: Убийство със сантиметър

Мис Полит хвана чукалото и леко похлопа на пътната врата. Почака търпеливо и отново почука. Пакетът под лявата й ръка се поразмести от движението и тя го оправи. Вътре бе увита приготвената за проба зимна зелена рокля на мисиз Спенлоу. На лявата й ръка се полюшваше чанта от черна коприна, в която бе сложила сантиметър, възглавничка за карфици и големи, удобни за работа ножици.

Мис Полит бе висока, мършава, с остър нос и стиснати устни, я рядката й коса имаше стоманеносив цвят. Тя се поколеба, преди да почука трети път. Като погледна надолу по улицата, видя бърза приближаваща се фигура. Това бе мис Хартнъл, жизнерадостна, петдесет и пет годишна жена със загрубяло лице, която се провикна както обикновено със силния си плътен глас:

— Добър ден, мис Полит!

Шивачката отговори:

— Добър ден, мис Хартнъл. — Гласът й бе извънредно слаб и звучеше много благовъзпитано. Тя бе започнала кариерата си като камериерка. — Извинете ме — продължи тя, — но не знаете ли случайно дали е възможно мисиз Спенлоу да не е в къщи?

— Нямам представа — отвърна мис Хартнъл.

— Много странно. Днес следобед трябваше да пробвам новата рокля на мисиз Спенлоу. Тя ми каза да дойда в три и половина.

Мис Хартнъл погледна ръчния си часовник.

— Минава три и половина.

— Да, три пъти чуках, но никой не отговаря, ето защо мисля, че мисиз Спенлоу може би е излязла и е забравила. По принцип тя не забравя уговорена среща, а и иска да облече роклята в други ден.

Мис Хартнъл отвори портата, мина по пътеката и застана до мис Полит пред вратата на Лабърнъм котидж.

— Защо Гледис не отваря? — попита тя. — О, разбира се. Днес е четвъртък — нейният свободен ден. Предполагам, че мисиз Спенлоу е заспала. Сигурно не сте вдигнали достатъчно шум с това тук.

Като грабна чукалото, тя задумка оглушително по вратата. Същевременно извика гръмогласно:

— Хей, вие вътре!

Отговор не последва. Мис Полит промърмори:

— О, мисля, че мисиз Спенлоу е забравила и е излязла. Ще намина друг път. — Тя се накани да тръгне по пътеката.

— Глупости! — решително заяви мис Хартнъл. — Не може да е излязла. Щях да я срещна. Ей, сега ще погледна през прозорците и ще видя дали мога да открия признаци на живот.

Както обикновено тя се засмя сърдечно, за да покаже, че се шегува, и хвърли бегъл поглед през най-близкия прозорец; бегъл, защото много добре знаеше, че предната стая рядко се използваше; мистър и мисиз Спенлоу предпочитаха малката вътрешна дневна.

Макар н бегъл, погледът постигна целта си. Мис Хартнъл наистина не видя никакъв признак на живот. Напротив, през стъклото съзря мисиз Спенлоу да лежи на килимчето пред камината, мъртва.

— Разбира се — разказваше тя след това, — аз успях да запазя самообладание. Това същество Полит нямаше представа какво да прави. „Да запазим самообладание — казах й аз. — Стойте тук, а аз ще отида за Пок, полицая.“ Тя започна да ми обяснява, че не иска да я оставям сама, но не й обърнах никакво внимание. Човек трябва да е твърд с такива хора. Винаги съм се убеждавала, че им прави удоволствие да създават суматоха. И така, тъкмо излизах, когато в този момент зад ъгъла на къщата се появи мистър Спенлоу.

Тук мис Хартнъл направи многозначителна пауза. Така даваше възможност на слушателите си да попитат със затаен дъх: „Кажете, как изглеждаше той?“ Тогава мис Хартнъл продължаваше:

— Честно казано, веднага подозрях нещо. Той беше твърде спокоен. Не изглеждаше ни най-малко изненадан. И можете да говорите каквото щете, но не е нормално един мъж да остане съвършено спокоен, като му кажат, че жена му е мъртва.

Всеки бе съгласен с това.

Полицията също се съгласи. Неговото равнодушие им се видя така подозрително, че веднага поискаха да установят какво е материалното състояние на този джентълмен след смъртта на съпругата му. И когато откриха, че жената е била богатата в този брак и че парите остават на съпруга й според завещание, направено скоро след женитбата им, те станаха още по-подозрителни.

Мис Марпл, миловидната (а някои добавят — и с жлъчен език) възрастна госпожица, която живееше непосредствено до къщата на пастора, бе разпитана много скоро, около половин час след откриването на престъплението. Тя бе посетена от полицая Пок, който важно прелистваше бележника си.

— Ако нямате нищо против, госпожо, искам да ви задам няколко въпроса.

Мис Марпл каза:

— Във връзка с убийството на мис Спенлоу ли?