Агата Кристи: Убийство със сантиметър

— Наистина.

— Е, разбира се, има много слухове и предположения. А ако питате мен, съществуват два лагера. Едни, които смятат, че съпругът й го е извършил. Съпругът или съпругата са тези, които е най-естествено да бъдат заподозрени, не мислите ли?

— Може би — каза инспекторът предпазливо.

— Живеят заедно. А и парите често могат да бъдат причина. Чух, че мисиз Спенлоу е била богата и следователно мистър Спенлоу би бил облагодетелствуван от, нейната смърт. Страхувам се, че в този порочен свят често пъти и най-злонамереното предположение може да се окаже вярно.

— Във всички случаи той наследява хубавичка сума.

— Точно така. Би изглеждало съвсем правдоподобно да я удуши, да напусне къщата от задната врата, да дойде през поляната до моята къща, да ме потърси и да излъже, че съм му се обаждала, после да се върне и да намери жена си убита в негово отсъствие — надявайки се, разбира се, в престъплението да бъде обвинен някой скитник или крадец.

Инспекторът кимна.

— А нещо по паричния въпрос… дали не са били в лоши отношения напоследък…

Но мис Марпл го прекъсна:

— О, не е имало нищо такова…

— Знаете ли го със сигурност?

— Ако се бяха карали, всички щяха да знаят. Прислужничката им, Гледис Брент, щеше на бърза ръка да го разнесе из селото.

Инспекторът плахо се обади:

— Може и да не е знаела?

В отговор мис Марпл му отправи съжалителна усмивка. После продължи:

— А съществува и друга теория. Тед Джерърд. Хубав млад човек. Мисля, знаете, че хубостта влияе повече, отколкото трябва. Вземете помощник-енорийския свещеник — имаше странно обаяние. Всички момичета идваха на черква — както на сутрешни, така и на вечерни служби. А и много по-възрастни жени станаха необикновено активни в дейността на енорията… какви пантофи, какви шалове му приготвяха. В какво неудобно положение поставяха бедния млад човек!

Но чакайте, докъде бях стигнала? О, да, младия Тед Джерърд. Разбира се, носеха се слухове за него. Той много често я посещаваше. Макар самата мисиз Спенлоу да ми е казвала, че той е член на групата, която наричат „Оксфърдска“. Религиозно движение. Те са много честни и много ревностни, мисля, и на мисиз Спенлоу всичко това бе направило силно впечатление.

Мис Марпл си пое дъх и продължи:

— Според мен няма основание да се мисли, че в това има нещо повече, но нали знаете какви са хората. Мнозина са убедени, че мисиз Спенлоу е била увлечена по младия мъж и че му е дала голяма сума — назаем. Напълно вярно е, че са го видели на гарата същия ден. Във влака от четиринадесет и двадесет и седем. Но съвсем просто би било да се измъкне от другата страна на влака, да мине през входа на гарата. Така че няма нужда да е бил видян да отива към вилата им. Освен това хората смятат, че мисиз Спенлоу е била облечена доста странно.

— Странно?

— С кимоно. А не с рокля. — Мис Марпл се изчерви. — Това, знаете ли, е твърде неприлично, според някои.

— Смятате, че е неприлично?

— О, не! Аз не мисля така. Намирам го за естествено.

— Намирате го за естествено?

— При съответните обстоятелства, да. — Погледът на мис Марпл бе спокоен и замислен.

Инспектор Слек каза:

— Това би могло да бъде и друг мотив за съпруга. Ревност.

— О, не, мистър Спенлоу никога не би ревнувал. Той не е от тези, които забелязват нещата. Ако жена му го напусне и остави бележка на възглавницата за карфици, това ще е първият път, когато той ще научи, че стават такива неща.

Инспектор Слек бе объркан от настойчивостта, с която тя го гледаше. Усещаше, че всичко, което му бе казала досега, имаше за цел да му намекне нещо, което той не разбираше. Тя продължи натъртено:

— Не открихте ли някакви улики на мястото, инспекторе?

— В наши дни хората не оставят отпечатъци от пръсти и пепел от цигара, мис Марпл.

— Но това, мисля — продължи тя, — бе едно старомодно престъпление.

Слек остро попита:

— Какво искате да кажете?

Мис Марпл забеляза, без да бърза:

— Сигурна съм, че полицаят Пок може да ви помогне. Той пръв се озова на… на „местопрестъплението“, както казват.

Мистър Спенлоу седеше на един шезлонг. Той изглеждаше смутен. Заговори отмерено с тънкия си глас:

— Може би си въобразявам, разбира се. И слухът ми не е така добър както преди. Но със сигурност мога да кажа, че чух едно момченце да вика след мен: „Хей, кой е Крипън 2 2 Холи Харви Крипън (1862 — 1910) — обесен по обвинение, че е отровил съпругата си. Неговото дело е било едно от най-сензационните в началото на века. — Б. пр. ?“ Това… това ме кара да мисля, че то ме смята за… за убиец на скъпата ми съпруга.