Агата Кристи: Убийство със сантиметър

Скучно, еднообразно ежедневие. И изведнъж — убийство.

Полковник Мелчат, началникът на полицейския участък, бе повикал инспектор Слек.

Слек бе категоричен човек. Когато решеше нещо, той бе сигурен в него. И сега бе напълно убеден.

— Съпругът го е сторил, сър — заяви той.

— Така ли мислите?

— Съвсем сигурен съм. Трябва само да го погледнете. Не проявява ни най-малък признак на скръб или мъка. Върнал се е в къщата, знаейки, че е мъртва.

— Не се ли е опитал поне да изиграе ролята на разстроен съпруг?

— Ни най-малко. Прекалено доволен е от себе си. Има хора, които не могат да се преструват. Твърде корави са. Разбирам го, просто му е дошло до гуша от жена му. Парите са били нейни и бих казал, че е била жена, с която трудно се живее, отдадена вечно на някаква религия или нещо от този сорт. Хладнокръвно е решил да свърши с нея и да си живее спокойно сам.

— Да, предполагам, че може и да е така.

— Бъдете уверен, че е така. Обмислил е плана си внимателно. Твърди, че са му се обадили…

Мелчит го прекъсна:

— Не е ли регистрирано обаждане?

— Не, сър. Това значи, че или той лъже, или са му се обадили от обществен телефон. Единствените два обществени телефона в селото са на гарата и в пощата. Със сигурност не е от пощата. Мисиз Блейд вижда всеки, който влиза. Би могло да е от гарата. В четиринадесет и двадесет и седем пристига влак и тогава има повече хора. Той обаче твърди, че му се обадила мис Марпл, а това със сигурност не е вярно. Обаждането не е било от нейния дом, а тя самата е била в женския клуб.

— Изключвате ли възможността съпругът нарочно да е бил отстранен от някой, който е искал да убие мисиз Спенлоу?

— Имате пред вид младия Тед Джерърд ли, сър? Помислих и за това, но там се изправяме пред липсата на мотив. Той нищо не печели от цялата работа.

— И той обаче не е особено чиста личност. Преди време задигнал значителна сума пари, които му били поверени.

— Не твърдя, че е безупречен. И все пак отишъл и признал на шефа си за кражбата. А работодателите му не знаели за това.

— От Оксфърдската група 1 1 Религиозна група, основана в 1921 г. в Оксфърдския университет от американеца Франк Букмън. Изповядва четири основни правила: абсолютна честност чистота, любов, алтруизъм. — Б. пр. ли е?

— Да, сър. Но съвестта му заговорила и решил да си признае, че е задигнал пари. Забележете, не искам да кажа, че това не е хитър ход, може би е помислил, че е заподозрян и е решил да играе на искрено разкаяние.

— Скептичен човек сте, Слек — заяви полковник Мелчит. — Впрочем говорихте ли с мис Марпл?

— Какво общо има тя с това, сър?

— О, нищо. Но тя чува разни неща. Защо не отидете да си поприказвате с нея? Тя е много наблюдателна стара дама.

Слек промени темата:

— Исках да ви попитам нещо, сър. Покойната е била прислужница в дома на сър Робърт Абъркръмби. Там е станала на времето кражба на смарагдови бижута с голяма стойност. Не са ги намерили изобщо. Правих справка — било е по времето, когато жената на Спенлоу е работила там, макар тогава да е била само момиче. Не мислите ли че може да е била замесена, сър? Както знаете, Спенлоу е бил дребен бижутер, тъкмо човек, който да пласира откраднатото.

Мелчит поклати глава.

— Не мисля, че има някаква връзка. По това-време тя дори не е познавала Спенлоу. Помня случая. В полицейските кръгове сметнаха, че там е замесен един от синовете, Джим Абъркръмби — неприятен млад прахосник. Имал куп дългове и точно след кражбата били платени, както се говореше, от някаква богата жена, но аз не съм напълно в течение. Старият Абъркръмби затрудни разследването, като се опитваше да отклони полицията от случая.

— Това беше просто едно хрумване, сър — рече Слек.

Мис Марпл прие любезно инспектор Слек, особено след като чу, че го е изпратил полковник Мелчит.

— Е, наистина много мило от страна на полковник Мелчит. Не знаех, че ме помни.

— Помни ви много добре. Каза ми, че това, което вие не знаете за Сейнт Мери Мийд, не си струва да се знае.

— Много мило от негова страна, но аз наистина съвсем нищо не знам. Искам да кажа… във връзка с това убийство.

— Но знаете какво се говори за него.

— Разбира се, какъв смисъл има обаче просто да повтарям празни приказки?

В желанието си да внесе непринуденост Слек каза:

— Всъщност това не е официален разговор. Бих искал, така да се каже, да споделите някои неща с мен.

— Наистина ли ви интересува какво говорят хората? Независимо от това дали е вярно, или не?