Агата Кристи - Среща със смъртта

Но съществуват степени на вина. Аз внимателно разгледах показанията е цел да установя дали предумишленото убийство — да, защото то действително е било предумишлено убийство! — е извършено от близките на старата дама, действали по съгласуван план.

Мога да кажа, че е имало безспорен мотив. Всички и поотделно, и като цяло са имали полза от смъртта, й както във финансово отношение — защото незабавно са щели да получат икономическа независимост и без съмнение да се радват на доста значително състояние — така и като бъдат освободени от онова, което се е било превърнало в едва поносима тирания.

Да продължим: Почти незабавно заключих, че теорията за съгласувания план не е логична. Разказите на Бойнтънови не си съвпадаха точно и нямаше организирана система от правдоподобни алибита. По-скоро фактите навеждаха на мисълта, че един или вероятно двама членове на семейството са действали по споразумение, а след като било осъществено убийството, останалите се превърнали в техни съучастници. По-нататък обмислих въпроса, по-специално на кой член или членове от семейството могат да паднат подозренията. Тук ще кажа, че бях склонен да се повлияя от известни познати само на мен улики.

И Поаро разказа това, което бе чул в Ерусалим.

— Естествено, този факт съвсем недвусмислено сочеше мистър Реймънд Бойнтън като главен инициатор на цялата история. Когато проучих семейството, дойдох до заключението, че най-вероятният негов довереник през онази нощ е била сестра му Карол. Двамата прекалено много си приличат по външност и характер и вероятно между тях съществува здрава връзка и взаимно разбирателство, а притежават и нервния и непокорен темперамент, необходим за замислянето на подобно дело. Това, че подбудите им отчасти са били неегоистични — да освободят цялото семейство и по-специално малката си сестра — само правеше кроежите им по-благовидни.

Поаро замълча за малко. Реймънд Бойнтън отвори уста, но се въздържа. Той не сваляше от Поаро очи, изпълнени с безмълвно страдание.

— Преди да разгледам подробно доказателствата срещу Реймънд Бойнтън, бих желал да ви прочета един списък от важни факти, който днес следобед изготвих и представих на полковник Карбъри.

1. Мисис Бойнтън взимала микстура, съдържаща дигитални.

2. На д-р Жерар изчезнала спринцовка.

3. Мисис Бойнтън определено изпитвала удоволствие, като забранявала близките й да споделят компанията на други хора.

4. През въпросния следобед мисис Бойнтън поощрила близките си да се отдалечат и да я оставят сама.

5. Мисис Бойнтън е била психически садист.

6. Разстоянието от голямата шатра до мястото, където седяла мисис Бойнтън, е грубо казано двеста ярда.

7. Отначало мистър Ленкъс Бойнтън заяви, че не знае кога се е върнал в лагера, а после призна, че е сверил часовника на майка си.

8. Д-р Жерар и мис Джиневра Бойнтън заемали съседни шатри.

9. В шест и половина, когато била готова вечерята, изпратили един прислужник да извести мисис Бойнтън.

10. В Ерусалим мисис Бойнтън е произнесла следните думи: „Аз никога не забравям. Помнете това. Никога нищо не съм забравила.“

— Въпреки че съм номерирал точките поотделно, те могат при нужда да бъдат групирани по двойки. Такъв например е случаят с първите две. „Мисис Бойнтън взимала микстура, съдържаща дигитални. На д-р Жерар изчезнала спринцовката.“ Тези две точки бяха първото, което ме порази в случая и мога да ви кажа, че ги намерих за изключително парадоксални — и абсолютно несъвместими. Не схващате ли мисълта ми? Няма значение. След малко ще се върна на тази точка. Засега е достатъчно, че отбелязах първите две точки като нещо, което несъмнено изисква задоволително обяснение.

Ще приключа с проучванията си относно вероятната вина на Реймънд Бойнтън. Фактите са следните. Той е бил чут как обсъжда възможността да се отнеме животът на мисис Бойнтън, Намирал се е в състояние на голяма нервна възбуда. Тъкмо преживявал, мадмоазел ще ме извини — и той направи поклон към Сара, — дълбока емоционална криза. Тоест, влюбил се. Екзалтираните му чувства биха могли да го накарат да действа по един от следните начини. Можел да омекне и да стане великодушен към света като цяло, включително и към мащехата си; най-сетне да набере смелост, за да въстане срещу нея и се отърси от влиянието й; или да получи тъкмо допълнителния импулс, за да превърне престъплението си от теория в практика. Това е психологическият момент! Нека сега разгледаме фактите. Реймънд Бойнтън тръгнал с другите от лагера в около три и петнадесет. Тогава мисис Бойнтън била жива и в добро състояние. Не след дълго Реймънд и Сара Кинг имали разговор tête-a-tête. После той я оставил сама. Според твърденията му се върнал в лагера в шест без десет. Приближил до майка си, разменил с нея няколко думи и отишъл в шатрата си, а сетне слязъл в голямата шатра. Казва, че в шест без десет мисис Бойнтън била жива и в добро състояние.