Агата Кристи - Смъртта идва като завършек

Действието на тази книга се развива на западния бряг на Нил, в Тива, Египет, около 2000 г. пр.н.е. Мястото и времето са несъществени за историята. Всяко друго място или време биха свършили същата работа.

Но стана така, че вдъхновението за създаването и на героите, и на интригата бяха извлечени от две-три египетски писма от XI династия (Т.е. времето от 2160 до 1785 г. пр.н.е., т.нар. Средно царство. Бел. прев.), намерени преди около 20 години от експедицията в Египет на Метрополитънския музей на изкуствата, Ню Йорк, в скална гробница край Луксор и преведени от професор Батискомб Ган в Музейния бюлетин.

Може би за читателя ще бъде интересно да спомена, че дарението в услуга на Ка (Според египтяните човешкото същество се състояло от тяло, душа (Ба) и дух-пазител (Ка). Ка бил определящото у човека, той не умирал, а рано или късно се завръщал в тялото на мъртвеца. Затова трупът бивал балсамиран и по този начин запазван. Жертвената трапеза, отрупана с ястия и питиета, се приготвяла не за мумията, а за Ка. Бел. прев.) — всекидневна особеност на древноегипетската цивилизация — е много подобно по принцип на дара, оставян на църквата през Средновековието за отслужване на литургия за душата на дарителя.

Имотът е бивал завещаван на Ка, до завръщането на който жрецът е трябвало да се грижи за гробницата на завещателя, като извършвал жертвоприношения в нея на определени празнични дни през цялата година, за да се успокои душата на умрелия.

Термините „брат“ и „сестра“ в египетските текстове означават съответно „любим“ и „любима“ и често заменят „съпруг“ и „съпруга“. В книгата са използвани в този смисъл.

Земеделският календар на Древния Египет се състои от три сезона по четири месеца, всеки месец от по 30 дни, които оформят облика на селския живот, и с добавка от пет високосни дни в края на годината, изпълващи официалния календар от 365 дни в година. Тази „година“ в Египет започва в действителност с прииждането на водите на Нил през третата седмица на юли според нашия календар; но липсата на високосна година предизвиква изоставане през вековете, така че по време на нашия разказ официалният новогодишен празник се пада с около шест месеца по-рано от началото на земеделската година, т.е. през януари вместо през юли. За да спестя на читателя непрекъснатите справки за тези шест месеца, упоменавам датите като подзаглавия на главите, съчетани с наименованието на съответното време от селскостопанската година, т.е. Наводнението — от късния юли до късния ноември; Зимата — от късния ноември до късния март; и Лятото — от късния март до късния юли.

Ренизенб стоеше, загледана в Нил.

Тя едва долавяше в далечината силните гласове на братята си Яхмос и Собек, които спореха дали на това място насипите се нуждаят от подсилване или не. Гласът на Собек беше висок и самоуверен, както винаги. Той имаше навик да отстоява своите възгледи със спокойна категоричност. Гласът на Яхмос беше нисък и дрезгав, показваше съмнение и боязливост. Яхмос никога не се решаваше на каквото и да било. Той беше най-големият син и когато баща му отиваше в Северните имоти, управлението на стопанството оставаше малко или много в негови ръце. Яхмос беше муден, предпазлив и склонен да търси трудности там, където не съществуваха. Беше набит, бавно подвижен мъж, без капка от свежестта и доверчивостта на Собек.

От най-ранно детство Ренизенб помнеше гласовете на по-големите си братя, когато спореха със същия тон. Това изведнъж й вдъхна сигурност. Тя отново беше у дома. Да, тя се прибра у дома…

Сега, когато гледаше отново към бледия отблясък на реката, вълнението и болката се върнаха. Кай, нейният млад съпруг, беше мъртъв… Кай с усмихнатото си лице и силни рамене. Кай беше при Озирис в Царството на мъртвите — и тя, Ренизенб, неговата скъпа и обичана съпруга, чувстваше пустота в сърцето. Осем години бяха заедно — тя отиде при него почти дете, а сега се завърна овдовяла, с детето на Кай, Тети, в бащината си къща.