Агата Кристи - Смъртта идва като завършек

Когато баща й заминаваше, задълженията като жрец на Ка поемаше брат й Яхмос. Ренизенб се изкачваше бавно по пътеката. Когато наближи, Яхмос се съветваше с Хори — помощник в работите и делата на баща й, в малка скална дупка, близо до вратата на жертвената стая на гробницата.

Хори беше разгънал един лист папирус на коленете си и двамата с Яхмос се бяха навели над него.

Те се усмихнаха на Ренизенб, когато тя дойде и седна до тях на сянка. Брат й Яхмос много я обичаше. Той беше мил и привързан към нея и се отнасяше с нежно и топло благоразположение. И Хори винаги беше много внимателен с малката Ренизенб, а понякога й поправяше играчките.

Когато тя замина, беше сериозен, мълчалив младеж, с пъргави и сръчни ръце. Тя си помисли, че освен поостарял на вид, той в нищо не се е променил. Сериозната усмивка, с която я погледна, беше същата, каквато си я спомняше. Яхмос и Хори мърмореха едновременно:

— За Ипи като по-млад 73 бушела ечемик…

— Тогава всичко излиза 230 за пшеница и 120 за ечемик.

— Да, но цената на дървения материал и зърното за посев бе платена с масло в Перхаа…

Те продължаваха да говорят. Ренизенб седна сънена и не обръщаше внимание на мърморещите гласове на мъжете. След малко Яхмос стана, върна навития на руло папирус на Хори и си тръгна.

Ренизенб седна по-близо в приятната тишина.

След малко докосна рулото папирус и попита:

— Това от баща ми ли е?

Хори кимна.

— Какво казва той? — полюбопитства тя.

Разгъна го и се загледа в означенията, които в нейните очи не значеха нищо.

Хори се усмихна леко, наведе се над рамото й и зачете, плъзгайки пръст по знаците. Писмото беше издържано в натруфения стил на професионален писмописец от Хераклеополис:

„Слугата на Имота, слугата на Ка, Имхотеп, казва: Нека твоето състояние да е като на човек, който живее милиони пъти.

Нека бог Херисхаф, господар на Хераклеополис, и всички други богове да ти помагат. Нека бог Пта (Пта — бог, създал света според предварителен замисъл в собственото си сърце. Бел. прев.) да весели сърцето ти като на човек, който живее дълго. Синът се обръща към майка си, слугата на Ка към майка си Еза. Как си в живота, безопасността и здравето? Как са всички в къщи, как сте? Ти, сине Яхмос, как си в живота, безопасността и здравето? Прави повече за земята ми. Стреми се към пределното, копай земята с усет. Разбери, ако си трудолюбив, аз ще се моля на бога за теб…“

Ренизенб се усмихна.

— Бедният Яхмос! Той капва от работа, сигурна съм.

Наставленията на нейния баща сякаш го извикаха пред очите й с надутите му, малко суетни обноски, с неговите вечни увещания и указания.

Хори продължи:

„Погрижи се добре за моя син Ипи. Чувам, че бил недоволен. Гледай също дали Сатипи се отнася добре с Хенет. Помни това. Не пропускай да пишеш за лена и маслото. Съхранявай произведеното в хамбарите ми — пази всичко мое, инак ще те държа отговорен. Ако земята ми се наводни — тежко на тебе и Собек.“

— Баща ми си е съвсем същият — каза Ренизенб щастливо. — Вечно е с убеждението, че ако го няма тук, нищо няма да бъде свършено както трябва.

Тя остави навития папирус и добави тихо:

— Всичко си е съвсем същото…

Хори не отвърна.

Той разгъна един лист папирус и започна да пише. Ренизенб го погледа лениво. Беше й твърде хубаво, за да говори.

След малко каза замечтано:

— Ще ми бъде интересно да узная как се пише на папирус. Защо не учат всички?

— Не е нужно.

— Може и така да е, но би било приятно.

— Така ли мислиш, Ренизенб? Какво би се променило, ако ти умееше?

Ренизенб се замисли за момент. След това бавно изрече:

— Като ме питаш така, наистина не зная, Хори.

Той продължи:

— Засега неколцина писари стигат за един голям имот, но ще дойде ден, зная, когато ще има армии от писари из целия Египет.

— Това ще бъде добре — рече Ренизенб.

Хори каза бавно:

— Не съм съвсем сигурен.

— Защо не си сигурен?

— Защото, Ренизенб, е лесно и не се искат много усилия да напишеш „10 бушела ечемик“ или „100 броя говеда“, или „10 полета с пшеница“ — а току-виж това, написаното, го приемем за нещо истинско. По този начин писателят и писарят ще започнат да презират човека, който оре полята, жъне ечемика и пасе говедата — когато всъщност полята и говедата са истинските, те не са мастилени знаци върху папирус. А щом всички изписани папируси станат прах и пепел, писарите ще се разпръснат, но хората, които се трудят и жънат, ще продължават да работят и Египет ще живее.