Агата Кристи - Смъртта идва като завършек

Ренизенб го погледна внимателно и замислено каза:

— Да, разбирам какво имаш предвид. Само онова, което виждаш, докосваш и ядеш е истинско… Да се напише: „Аз имам 240 бушела ечемик“, не означава нищо, освен ако имаш ечемик. Някой би могъл да пише и лъжи!

Хори се усмихна на сериозното й лице. Ренизенб изведнъж додаде:

— Преди много време ти ми поправи лъвчето, спомняш ли си?

— Да, спомням си, Ренизенб.

— Сега Тети си играе с него… Това е същото лъвче.

Тя спря и каза простичко:

— Когато Кай отиде при Озирис, бях много тъжна. Но сега се прибрах у дома и отново ще бъда щастлива, ще забравя — тук всичко си е съвсем същото. Нищо не се е променило.

— Наистина ли мислиш така?

Ренизенб го погледна неразбиращо.

— Какво искаш да кажеш, Хори?

— Аз смятам, че тук всичко се промени. Осем години са си осем години.

— Нищо не се е променило — каза твърдо тя.

— Тогава може би ще се промени.

Ренизенб рязко извика:

— Не, не, искам всичко да си остане същото!

— Но ти самата не си онази Ренизенб, която замина с Кай.

— Същата съм! Или ако не съм, скоро ще стана същата.

Хори поклати глава:

— Не можеш да се върнеш назад, Ренизенб. Също като моите мерки тук. Вземам половината, добавям още четвърт, после една десета, след това една двадесет и четвърта — и накрая виждаш, че това е едно напълно различно количество.

— Но аз съм си Ренизенб!

— Ала Ренизенб е добавяла по нещо към себе си през цялото това време и се е превръщала постепенно в една различна Ренизенб.

— Не, не. И ти си същият, Хори.

— Можеш да мислиш така, но то не е вярно.

— Да, да — и Яхмос си е същият, вечно разтревожен и неспокоен, и Сатипи го ядосва както винаги и се кара с Кайт както по-рано за покривки и мъниста — и естествено като се върна след малко, те вече ще се смеят като най-добри приятелки, и Хенет все още мърмори и слухти, и хленчи за своята преданост, и баба ми се кара на малката си слугиня за някакво бельо! Това си е съвсем същото и пак баща ми ще се върне в къщи и ще настане голяма врява и той ще каже: „Защо не си свършил еди-какво си“ и „Трябваше да свършиш това и това!“, и Яхмос ще изглежда объркан, а Собек ще се смее и няма никак да се трогне от всичко това, а баща ми ще погали Ипи, който е вече на 16 години, точно както го глезеше, докато беше още на осем, и нищо няма да бъде по-различно!

Тя спря да си поеме дъх.

Хори въздъхна, после каза нежно:

— Ти не разбираш, Ренизенб. Има едно зло, което иде отвън и напада всичко, което виждаш наоколо, но има и една друга гнилоч, която иде отвътре — и тя няма външен белег. Тя нараства бавно, ден след ден, докато най-накрая целият плод изгние, разяден от болест.

Ренизенб го погледна. Той говореше някак разсеяно — уж на нея, но по-скоро на себе си.

Тя извика рязко:

— Какво искаш да кажеш, Хори? Караш ме да се боя.

— И аз самият се боя.

— Но какво искаш да кажеш? Какво е това зло, за което говориш?

Той я погледна и бързо се усмихна.

— Забрави каквото ти казах, Ренизенб. Имах предвид болестите, които нападат посевите.

Ренизенб въздъхна с облекчение.

— Слава богу. Помислих си… и аз не зная какво.

Сатипи говореше на Яхмос. Гласът й се издигаше във високи пронизителни нотки, които често се променяха.

— Трябва да отстояваш себе си. Чуваш ли какво ти казвам! Никога няма да бъдеш оценен, ако не държиш на своето. Баща ти разправя, че това трябвало да се направи и онова трябвало да се направи и защо не си свършил останалото. А ти слушаш смирено и отвръщаш: да, да, и се оправдаваш за нещата, които той твърди, че е трябвало да се свършат, и които — бог ми е свидетел — твърде често са се оказвали абсолютно невъзможни! Баща ти се отнася с теб като с дете — като с малко, безотговорно момче! Като че ли си на годините на Ипи.

Яхмос каза тихо:

— В края на краищата баща ми не се отнася с мен както с Ипи.

— Не, наистина — Сатипи подхвана другата тема с подновена злъч. — Той изглупява покрай този разглезен пикльо! От ден на ден Ипи става все по-невъзможен. Само се перчи и с нищо не помага, а се преструва, че всичко, което го накарат да свърши, било непосилно за него! Срамота! И понеже знае, че баща ти постоянно го глези, прави каквото си иска. Със Собек трябва да го държите по-изкъсо.

Яхмос повдигна рамене:

— И каква полза?

— Направо ще ме побъркаш, Яхмос, това е точно в твоя стил! Нямаш никакъв дух! Като жена си хрисим! С всичко, което каже баща ти, веднага се съгласяваш!