Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

Далеч не можеше да се каже, че на закуска мистър Морли беше в много приветливо настроение.

Той не одобри бекона, запита се защо е необходимо кафето да прилича на течна кал и отбеляза, че от ден на ден зърнената каша става все по-лоша.

Мистър Морли бе дребен човек с решителна челюст и свадлива брадичка. Сестра му, която се грижеше за домакинството, бе огромна жена — истински женски гренадир. Тя погледна брат си замислено и го попита дали водата в банята отново не е била студена.

Доста неохотно той отвърна, че не е.

После хвърли един поглед на вестника и отбеляза, че правителството очевидно преминава от състояние на некомпетентност в състояние на несъмнено малоумие!

Мис Морли каза с дълбок басов глас, че това е позор!

Като обикновена жена, тя намираше всяко правителство, което е на власт, за доста добро. Накара брат си да й обясни защо сегашната политика на правителството е неубедителна, идиотска, малоумна и определено самоубийствена!

След като мистър Морли изложи подробно становището си по тези въпроси, той си наля още една чашка от презряното кафе и се освободи от истинския повод за недоволството си.

— Всички момичета — каза той — са еднакви! Несериозни, гледат само себе си… Не дай боже да разчиташ на тях за нещо.

Мис Морли произнесе въпросително:

— Гладис?

— Току-що научих. Леля й получила удар и трябвало да отиде в Самърсет.

Мис Морли каза:

— Много неприятно, наистина, но все пак надали момичето е виновно.

Мистър Морли навъсено поклати глава.

— Откъде мога да бъда сигурен, че леля й е получила удар? Откъде мога да бъда сигурен, че цялата работа не е нагласена от нея и онзи неприятен младеж, с когото дружи? Това е най-противният младеж, когото някога съм виждал! Сигурно са намислили да излязат някъде днес.

— О, не, скъпи, не мисля, че Гладис би направила подобно нещо. Винаги си казвал, че е много съвестна.

— Да, да.

— Че е интелигентно момиче, истински отдадено на работата си.

— Да, да, Джорджина, но това беше преди да се появи този противен младеж. В последно време тя е съвсем различна, съвсем различна — разсеяна, разтревожена, нервна.

Гренадирката изпусна дълбока въздишка и каза:

— Знаеш, че момичетата се влюбват, Хенри. Нищо не може да се направи.

Мистър Морли троснато отвърна:

— Но това не трябва да се отразява на нейната работа като моя секретарка. Особено днес, когато съм толкова натоварен! Очаквам няколко много важни пациенти! Това е най-неприятното!

— Сигурно е много неприятно, Хенри. А между другото, как се представя новото момче?

Хенри Морли мрачно каза:

— По-зле от всички преди него! Не може да запомни правилно нито едно име и има най-недодяланите обноски на света. Ако не се поправи, ще го уволня и ще опитам отново. Не знам на какво ги учат в училище в днешно време. Оттам сякаш излизат само кретени, които не могат да схванат нищо от това, което им казваш, камо ли да го запомнят.

Той погледна часовника си.

— Трябва да тръгвам. Сутринта ми е запълнена, а ще се наложи да вместя накъде и тази мис Сейнсбъри Сийл, защото имала болки. Предложих й да отиде при Райли, но тя не искаше и да чуе за това.

— Напълно естествено — предано допълни Джорджина.

— Райли е много кадърен, наистина е много кадърен. Все отлични дипломи. Запознат е с всички новости в работата.

— Ръката му трепери — рече мис Морли — Според мен той пие.

Доброто настроение на брат й се възвърна и той се засмя. После каза:

— Ще се кача за сандвича в един и половина, както обикновено.

В хотел Савой мистър Амбериотис почистваше зъбите си с клечка и се усмихваше.

Всичко вървеше чудесно.

Късметът му не му бе изневерил. Кой би повярвал, че няколкото любезни думи, отправени към тази кокошка ще бъдат толкова богато възнаградени? О, да — добрината не отива на вятъра. Той винаги е бил добросърдечен човек. И щедър! А занапред ще има възможност да стане още по-щедър. Пред очите му изплуваха благодеятелни видения. Малкият Димитри… И добрият Константопопулус, който се измъчва със своя малък ресторант… Очакват ги приятни изненади…