Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

Поаро каза с усмивка:

— Преди да вляза, всички ми приличаха на престъпници! Вероятно сега ще бъде различно!

— О, да, има огромна разлика между преди и след! А и ние, зъболекарите, вече не сме такива чудовища, каквито бяхме преди! Да повикам ли асансьора?

— Не, не. Ще сляза пеш.

Поаро излезе. Затваряйки вратата, той чу как зад гърба му потече водата.

Спусна се надолу по стълбите. Излизайки иззад последния завой, той видя англо-индийския полковник да напуска сградата. Почти симпатичен човек, помисли си Поаро. Вероятно прекрасен стрелец, повалил много тигри. Полезен човек — стълб на Империята.

Поаро влезе в чакалнята, за да си вземе шапката и бастуна, които бе оставил там. Изненада се, че притесненият млад мъж бе все още тук. Някакъв друг пациент четеше Фийлд .

Поаро заразглежда младежа от позиция на новопоявилата се доброжелателност. Той все още изглеждаше доста свиреп и сякаш наистина искаше да убие някого, но не беше истински убиец, помисли си добродушно Поаро. Несъмнено не след дълго този млад мъж ще подтичва надолу по стълбите, щастлив и усмихнат след отминалите мъчения, и няма да желае зло никому.

Момчето паж влезе и каза твърдо и отчетливо:

— Мистър Блънт.

Човекът до масата остави Фийлд и се изправи. Среден на ръст, на средна възраст, нито пълен, нито слаб. Добре облечен, спокоен.

Той последва момчето навън.

Един от най-богатите и влиятелни хора в Англия, който също трябваше да ходи на зъболекар като всички, и който, без съмнение, изпитваше по този повод същите чувства като всички.

Докато тези мисли занимаваха ума му, Еркюл Поаро си взе шапката и бастуна и се отправи към вратата. Преди да излезе, той погледна назад и си помисли, че този млад човек трябва наистина да има много силен зъбобол.

Във вестибюла Поаро се спря пред огледалото, за да приглади мустаците си, които, в резултат от услугите на мистър Морли, бяха поизгубили формата си.

Тъкмо ги бе привел в удовлетворителен вид, когато асансьорът отново слезе и пажът изплува от дъното на вестибюла, фалшиво подсвирквайки си с уста. При вида на Поаро той внезапно млъкна и се приближи, за да му отвори входната врата.

Пред къщата току-що бе спряло такси, от което се протягаше един крак. Поаро разгледа крака с любезен интерес.

Хубаво коляно, чорап от доста добро качество. Кракът не бе никак лош. Но обувката не му хареса. Чисто нова лачена обувка с огромна, блестяща тока. Той поклати глава.

Никаква елегантност, съвсем провинциална история!

Дамата вече излизаше от таксито, когато другият й крак се закачи във вратата, токата на обувката се откъсна и с дрънчене падна върху паважа. Поаро се спусна към нея, вдигна я и я поднесе с галантен поклон.

Уви! По-скоро петдесет, отколкото четиридесет. Пенсне. Грозна жълто-сива коса, неподходящи дрехи, такова потискащо сурово зелено! Тя поблагодари, като изпусна пенснето, а след това и чантичката си.

По-скоро от учтивост, отколкото от галантност, Поаро й ги подаде.

Тя се качи по стълбите към номер 58 на улица Куин Шарлот, а Поаро прекъсна оплакванията на шофьора, ядосан от мизерния бакшиш.

— Свободен ли сте?

Шофьорът на таксито тъжно отвърна:

— Да, свободен съм.

— И аз съм свободен — рече Еркюл Поаро. — Свободен съм от грижи!

Той забеляза подозрителното изражение на шофьора.

— Не, приятелю, не съм пиян. Просто току-що бях на зъболекар и ще ходя отново чак след шест месеца. Това е прекрасно.

Беше три без петнадесет, когато телефонът иззвъня.

Еркюл Поаро седеше в един люлеещ се стол и щастливо поглъщаше прекрасния обяд.

Той дори не помръдна при иззвъняването и изчака верния Джордж да дойде и да вдигне слушалката.

— Eh bien ? — произнесе той, след като Джордж каза „Един момент, моля“ и закри с ръка слушалката.

— Търси ви старши инспектор Джап, сър.

— Така ли?

Поаро приближи слушалката до ухото си.

— Eh bien, mon vieux 1 1 Е, добре, приятелю (фр). — Б.пр. — каза той. — Как вървят делата?

— Вие ли сте, Поаро?

— Естествено.

— Чух, че сте ходили на зъболекар тази сутрин? Вярно ли е?

Поаро промърмори:

— Скотланд Ярд знае всичко!

— Казва се Морли, улица Куин Шарлот 58?

— Да — гласът на Поаро се промени. — Защо?

— Било е истинско посещение, нали? Имам предвид — не сте ходили заради някакви ваши дела?

— Определено не. Дори ми направи три пломби, ако искате да знаете.