Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

На един от тях седеше джентълмен с вид на военен, със свирепи мустаци и жълтеникава кожа. Той погледна Поаро с изражението на човек, който изследва вредно насекомо. Докато го оглеждаше с отвращение, Поаро си каза: „В интерес на истината има англичани, които са толкова неприятни и смешни, че е трябвало да ги облекчат от мъките им още при раждането.“

След един продължителен свиреп поглед военният джентълмен грабна Таймс , обърна стола си, сякаш за да елиминира Поаро от полезрението си и се зачете.

Поаро си избра Пънч .

Прочете го педантично, но нито един от анекдотите не му се стори смешен.

Момчето паж влезе и каза:

— Полковник Ароубъмби? — и военният джентълмен бе отведен.

Докато Поаро разсъждаваше над вероятността подобно име наистина да съществува, вратата се отвори, за да пропусне мъж на около тридесет години.

Младият мъж застана до масата и започна притеснено да преглежда кориците на списанията. Поаро го наблюдаваше отстрани. Неприятен на вид млад човек, мислеше той, с опасно изражение — нищо чудно да се окаже убиец. Във всеки случай той приличаше на убиец повече от всички убийци, които Поаро бе арестувал по време на кариерата си.

Момчето паж отвори вратата и във въздуха прозвуча:

— Мистър Пиеро.

Правилно възприемайки това като известие за самия него, Поаро се изправи. Момчето го поведе към дъното на вестибюла, зад ъгъла, в един малък асансьор, който го отведе на втория етаж. Тук то пое по някакъв коридор, отвори една врата към малко антре, почука на втора врата; отвори я, без да изчака отговор и направи път на Поаро.

Поаро бе посрещнат от шума на течаща вода и заобиколи вратата, за да види как мистър Морли с професионален жар търка ръцете си над една мивка до стената.

И в живота на най-великите има унизителни мигове. Хората са казали, че никой не е герой пред своя слуга.

Към това може да се добави, че малцина са герои пред самите себе си в момента, когато посещават своя зъболекар.

На Еркюл Поаро този факт бе до болка известен.

Той беше човек, свикнал да има добро мнение за себе си. Той бе Еркюл Поаро и в много отношения превъзхождаше останалите хора. Но в този миг той не чувстваше превъзходството си в нито едно отношение. Духът му бе паднал до нулата. Той просто бе сведен до обичайния, малодушен образ на човек, който се страхува от зъболекарския стол.

Мистър Морли бе привършил с професионалните си приготовления и заговори с окуражаващия си професионален тон:

— Малко хладно е за това време на годината, нали?

Той деликатно доведе нещата до желаната цел — стола! Ловко си играеше с подложката за глава, като я местеше нагоре-надолу.

Еркюл Поаро пое дълбоко въздух, пристъпи, седна и се постави в плен на професионалните занимавки на мистър Морли.

— Така — каза ужасно жизнерадостно мистър Морли.

— Сега удобно ли ви е? Съвсем?

С погребален тон Поаро съобщи, че му е съвсем удобно.

Мистър Морли завъртя по-наблизо малката си масичка, взе малкото си огледалце, хвана някакъв инструмент и се приготви да започне.

Еркюл Поаро сграбчи ръкохватките на стола, затвори очи и отвори устата си.

— Някакви особени оплаквания? — попита мистър Морли.

Малко неразбираемо, вследствие на трудностите при изговаряне на съгласни с отворена уста, Еркюл Поаро даде да се разбере, че няма особени оплаквания. Всъщност това бе един от профилактичните прегледи, които чувството му за ред изискваше от него два пъти в годината.

Разбира се, можеше да се окаже, че няма нищо за правене… Мистър Мор ли сигурно можеше да пропусне втория зъб отзад, от който идваха тези остри болки… Можеше, но бе твърде малко вероятно, защото мистър Морли бе много добър зъболекар.

Мистър Морли минаваше от зъб на зъб, като ги човъркаше и почукваше, междувременно измърморвайки кратки коментари:

— Тази пломба се е поизносила, но не е нещо сериозно. Венците са в много добро състояние, радвам се да го видя. — Последва подозрителна пауза, завъртане на инструмента, не, фалшива тревога, по-нататък. Премина на долната страна. Първи, втори, нататък към третия? Не… „Заекът — помисли си Еркюл Поаро, обърквайки идиоматичната фраза — забеляза кучето!“

— Тук има един малък проблем. Не сте чувствали никакви болки? Хм, изненадан съм. — Инструментът продължи нататък.

Накрая мистър Морли се облегна назад удовлетворен.

— Нищо сериозно. Само две пломби и начален кариес в този горен кътник. Можем, струва ми се, да свършим всичко още тази сутрин.