Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Eh bien — каза Поаро. — Значи всичко е ясно. Между дванадесет и двадесет и пет и един и половина се е случило нещо, като вероятно е било по-близо до първия час.

— Да. Защото иначе…

— Иначе той щеше да натисне копчето за следващия пациент.

— Точно така. Медицинските данни го потвърждават, доколкото може да им се вярва. Полицейският лекар прегледа тялото в два без двадесет. Той не се ангажира с точност — никой не го прави в наши дни; все казват, че имало твърде много специфични обстоятелства. Но според него Морли не може да се е самоубил по-късно от един часа. Възможно е и малко по-рано, но нищо по-конкретно.

Поаро каза замислено:

— Значи в дванадесет без двадесет и пет нашият зъболекар си е нормален, бодър, учтив, компетентен зъболекар. А след това — отчаяние, мъка — каквото ви дойде наум — и той се самоубива?

— Това е смешно — рече Джап. — Трябва да признаете, че просто е смешно.

— Смешно — вметна Поаро — не е най-точната дума.

— Знам, че наистина не е, но така се казва. Добре тогава — странно, ако така повече ви харесва.

— Негов ли е пистолетът?

— Не, той не е имал пистолет. Никога не е имал. Според сестра му в къщата не е имало такова нещо. Така е в повечето домове. Той, разбира се, може да си го е купил, ако отдавна е замислял да свърши със себе си. Ако е така, скоро ще разберем.

Поаро попита:

— Има ли нещо друго, което ви тревожи?

Джап разтърка носа си.

— Ами позата, в която лежеше. Не бих казал, че е невъзможно човек да падне така, но някак си не ми изглеждаше наред ! А пък и по килима имаше някакви следи — като че нещо е било влачено по него.

— Но това е съвсем подозрително.

— Да, освен ако не го е направило онова идиотско момче. Имам чувството, че то може да се е опитало да премести Морли, след като го е открило. То е от онези млади глупаци, които постоянно оплитат конците и всички ги ругаят, затова лъжат както им падне.

Поаро замислено огледа стаята.

Погледна към мивката зад вратата, към картотечния шкаф от другата страна на вратата, към зъболекарския стол до прозореца и обкръжаващата го апаратура, нататък към камината и после обратно към мястото, където бе лежал трупът. На стената до камината имаше втора врата.

Джап проследи погледа му.

— Тук има някакъв малък офис. — Той разтвори вратата.

Това наистина се оказа малка стая с бюро, маса, върху която имаше спиртна лампа, малък котлон за чай и няколко стола. Нямаше други врати.

— Секретарката му е работела тук — обясни Джап. — Мис Невил. Тя, изглежда, отсъства днес.

Очите му срещнаха погледа на Поаро, който рече:

— Да, той ми каза, спомням си. Това също… би могло да бъде довод против тезата за самоубийство?

— Искате да кажете, че тя е била отстранена ?

След тези думи Джап замълча, като след малко пак се обади:

— Ако той не се е самоубил, значи са го убили. Но защо? Този вариант изглежда почти толкова невероятен, колкото и другият. По всичко личи, че той е бил мирен и тих човечец. Кой би искал да го убие?

Поаро каза:

— Кой е можел да го убие?

Джап отвърна:

— Отговорът на този въпрос е — почти всеки. Сестра му може да е слязла от апартамента горе и да го е застреляла. Може да го е убил неговият партньор — Райли. Може да го е убил Алфред, пажът. Може да го е застрелял някой от пациентите. — След кратка пауза той добави: — И Амбериотис може да го е убил , най-лесно от всички.

Поаро кимна.

— Но в такъв случай ние трябва да разберем защо.

— Точно така. Отново се връщаме към първоначалния въпрос. Защо? Амбериотис е отседнал в Савой. Защо му е на богатия грък да дойде и да застреля един кротък зъболекар?

— Наистина това е камъкът, които ще ни препъне. Мотивът !

Поаро сви рамене и каза:

— Изглежда сякаш смъртта, твърде неартистично, е объркала човека. Мистериозният грък, богатият банкер, прочутият детектив — колко естествено би било някой от тях да бъде убит! Защото мистериозните чужденци могат да бъдат замесени в шпионаж, богатите банкери имат роднини, които ще забогатеят след смъртта им, а известните детективи могат да се окажат опасни за престъпниците.

— Докато бедният мистър Морли не е бил опасен за никого — тъжно отбеляза Джап.

— Интересно.

Джап се извърна към него.

— Какво имате предвид?

— Нищо особено. Просто една случайна забележка.

И той повтори пред Джап думите на мистър Морли за разпознаването на лица и споменатия пациент.

Джап явно се колебаеше.